Третото триенале
на сценичния плакат
- Какви са вашите впечатления от Третото международно триенале на сценичния плакат - София 2001?
- Впечатлиха ме плакатите на французина Филип Апелоа и на американеца Дейвид Л. Сигмар, както и на Люба Лукова, която се представя от САЩ. Много любопитни са и плакатите на Осаму Фукушима. Струва ми се че, немските плакати също са интересни - те са изчистени до знак и са ясен сигнал за това, което ще гледаме или ще чуем на сцената. Казвам, струва ми се, защото аз съм само зрител и надявам се да не ми задавате професионални въпроси от плакатното изкуство. С удоволствие разгледах изложбата. Мисля, че успях да видя всичко и, дано не прозвучи протоколно, считам Третото международно триенале на сценичния плакат радостно събитие за България и за културния ни живот.
- Имаше ли отразени танцови и балетни постановки в плакатите от Триеналето? И дали те пресъздаваха съвременните световни насоки в този жанр?
- Балетните и танцови плакати не бяха много. Естествено най-голям беше броят на театралните плакати.
- На мен ми направи впечатление плаката на полския автор Беата Яворска за Танцовия фестивал в Монпелие през 2000 година.
- Да. Поляците имат традиция и в танцовите, и в музикалните, и в театралните плакати. Шашвали са ме филмовите им плакати! Чувала съм за полска школа в световния плакат.
- А забелязахте ли дали в изложбата има включени български плакати, които да са правени за танцови и балетни представления?
- Не забелязах. Може и да е имало, но повечето бяха за театрални постановки или за музикални събития.
- Може ли да се каже, че плакатите, които се правят в България за танцови и балетни постановки, са актуални и отговарят на съвременните световни постижения?
- Трудно е да се каже, ако ме питате за български плакати дали са актуални на съвременните процесите в танцовото изкуство. В България няма традиция да се правят плакати за танц и за балет. Или ако я има, тя е на пресекулки: започна от първите Варненски балетни конкурси, появи се отново в операта - при големите класически постановки и пак притъмня до дните на големия възход на "Арабеск" при Маргарита Арнаудова. След това дойде модерният танц и сега у нас много по-често могат да се видят плакати за съвременен и модерен танц, отколкото за класически балетни представления. Иначе българският сценичен плакат си е преди всичко театрален и музикален. И навярно той отговаря на съвременните световни постижения.
- Много рядко могат да се срещнат плакати за танцови и балетни събития. Ако не си информиран лично за предстоящата премиера или за поредното представление, то почти няма други начини, които да предизвестят хората за изявата.
- Съвсем вярно, афиши се срещат, но не и плакати. Или много рядко. Сега в балет "Арабеск" се появиха някой плакати, които предизвестяват за постановките и аз ги намирам за много добри. Обикновено те се правят не от плакатисти, а от сценографа на представлението. Донякъде това е добро решение, защото той изцяло е свързан със събитието и поема цялото визуално представяне. Например плакатът на Елена Панайотова за ",а пропо Медея," е добро попадение. Колкото и малко да са плакатите за танц и балет, добре е, че все още ги има.
- Кой би трябвало да носи отговорност за това, че не се правят плакати за танцови и балетни постановки?
- Едва ли вината е в плакатистите. Не е етично, нито пък и прилично плакатистът да се предлага и натрапва. Може и това да го има, но редно е той да бъде поканен да направи плакат от хората, които подготвят представлението и ако бъде провокиран от идеите на хореографа - да го направи. Иначе всяка сценична творба се нуждае от своя плакат, за да привлече вниманието на зрителя, докато той е още минувач по улицата. Един плакат е най-добрата покана, а ако се случи да е интересен и сполучлив, направо ви завежда в залата. С мен поне е така.

Разговора води Мария Славчева


Маргарита Градечлиева е танцувала солови партии в балетните трупи на оперите във Варна, София, Улм - Германия. Педагогическата й работа е свързана с Хореографското училище в София, Нов български университет, Балет "Арабеск", Академия филармоника в Месина - Италия. Като хореограф е получила престижната стипендия в "Балета на ХХ век" при Морис Бежар, нейни творби са отличавани с награди на конкурсите в Кьолн, Варна, София и Добрич. Специализирала е в Танцовата академия - Кьолн, и "Контемпорари данс тръст" - Лондон.
През 1980 г. основава танцово студио "ЕК".
Най-новата й хореографска творба се нарича ",а пропо Медеа," с трупата на "Арабеск".

Разговор с
Маргарита Градечлиева


Третото международно триенале на сценичния плакат София 2001 се проведе от 22 октомври до 17 ноември т. г. на три от етажите на "Шипка" 6. Организатори на частното триенале са Божидар Йонов, Божидар Икономов и Албена Спасова, а съорганизатори на проявата са Министерството на културата, Столичната община, Съюзът на българските художници и Полският институт. Председател на международното жури е Розмари Тиси от Швейцария. Проф. Владислав Плута (Полша), Божидар Йонов, Божидар Икономов и Христо Харалампиев са членове на журито. Голямата награда и в двата раздела (за отпечатан плакат и за плакат на тема "Музика") взе Пиер Мендел (Германия) със серията от плакати за Мюнхенската опера "Bayerische Staatsoper". Три равностойни награди бяха присъдени на Михал Клиш (Полша), Осаму Фукушима (Япония) - за отпечатани плакати, и Мишел Батори (Франция) - на тема "Музика". Наградата за млад автор (бронзов плакет от скулптора Георги Чапкънов, посветен на Асен Старейшински) получи Калина Сертева. Сред наградените попадна и Ивелина Ангелова с плаката си "Малка нощна музика".