Биографията като бестселър

Да се напише книга за личност от ранга на Цеко Торбов, оставил-завещал огромно творческо наследство и неизличима следа в паметта на поколения възпитаници, приятели, колеги, е нелека и отговорна задача, която може да бъде осъществена само с много любов, добросъвестност и талант. Първата провокация пред подобно намерение е до структурата на текста - какво да включва той, как да бъде систематизиран материалът, доколко съдържанието кореспондира със съвременния читател, доколко референтни са провокациите му. И то с основната мисъл да не се опорочи замисълът, да се избегне рискът начинанието да произведе поредната самодоволна, но никому ненужна книга с изключение на един съвсем тесен кръг от поклонници и близки на обговаряната личност, примери за което има не един и два. Появилият се съвсем наскоро красиво оформен том, озаглавен "Живот мисия", има амбицията за най-пълно(ценно) представяне на живота и делото на проф. Торбов, основан върху разнообразни, за първи път публикувани материали от личния архив на големия български философ, познат на по-широката аудитория предимно като преводач на трудовете на Имануил Кант. Зад съставителството и прецизирането на поместените текстове се крие мощната ерудиция на съпругата на професора, г-жа Валентина Топузова-Торбова, която този път малко по-успешно "излиза от анонимност" (каквато несъмнено не й се полага), ограничавала се досега най-вече със "скромната" роля на редактор на знаменитите Кантови преводи. В случая тя е съавтор на текста, допускайки читателя в автентичното време-пространство на личния си дневник от годините 1952-1957, първо връщайки се към училището си през 30-те, когато бъдещият й съпруг ("Г. То.") е неин учител по немски език в елитната Италианска гимназия в София и по-късно, вече към семейния им живот, изпълнен с много работа, срещи и пътувания, напрегнати спорове и като цяло - някаква неизбежна духовна "сраснатост".
В случая обаче не бих искал да описвам книгата по начин, който може да направи за себе си всеки, интересуващ се от нея. Не познавам лично проф. Торбов и бях спечелен от текста не защото той възкресява някакво (и) мое минало, а защото изглежда неочаквано привлекателен спрямо презумпцията за жанра, която имах: скучновата и патетична реторика, някъде сантиментализирано-умилителна, другаде неумела и непремерена в сливането на спомени и обективна оценка. Този текст се оказа особено стойностен именно като литература, като повествование в най-добрия смисъл на думата. Още по-любопитно е, че и авторката Весела Ляхова не е познавала лично Цеко Торбов, тя възстановява личността му по неговия архив, по чужди спомени и оценки. И тъкмо тук е уловката - книгата е успешна не защото е "интимно-мемоаристична", а защото е "остранностена" в смисъла на Шкловски и достоверна като наратив и, ако щете, като логос. Не бих искал да подценявам спомените за Торбов от негови ученици, близки и колеги - своеобразният трети дял на тома: те имат и своето място, и своята стойност. Но биографичната част - единствената монография в книжното тяло на книгата, с която се открива текстът - е откритие за жанра, иновация в биографичното писане. Тя превръща с лекота биографията в бестселър, защото може да бъде четена като роман. (Тук е мястото да спомена, че Ляхова не е дебютант в литературата. Освен публикации в периодиката, първата й самостоятелна книга с три повести, "До слънцето", С. 1993 - незаслужено подмината от критиката - си остава сред най-впечатляващите дебюти през деветдесетте години.) Разказът за професор Торбов респектира със своя усет към детайла, с поразителното вглеждане (в портретите и зад тях) и вчувстване (в стила на научните му текстове, на писмата, на разговорите), със семиотичното тълкуване на визуалната и поведенска прилепчивост на учения и човека, "ритуализираща" неговия характер, водещи за който се оказват етиката и достойнството. Торбов, представен от Ляхова, е и авторитетна, и афористична, и респектиращо-педантична личност, което потвърждава неговата неповторимост и магнетичност.
В резултат на книжния пазар се появи ценен том, възкресяващ автентичното лице на един забележителен българин, който за днешните и следващите поколения рискуваше да остане основно като преводач, "притиснат" и "прикрит" от и без друго самодостатъчния авторитет на своя кумир Кант.

Людмил Димитров





Живот мисия. Книга за проф. д-р Цеко Торбов
Автор Весела Ляхова.
Под редакцията на Валентина Топузова-Торбова.
Издателство Графика 19.
С. 2001.