НСРТ за последно
На 20 ноември 2001 г. Националният съвет за радио и телевизия проведе научна конференция под наслов "Ре-капитулацията (четири години НСРТ - поглед отвътре, отвън и към СЕМ)". Организираният от председателя му доц. Георги Лозанов форум бе по повод предстоящото конституиране на Съвета за електронни медии, с което Националният съвет за радио и телевизия автоматически се закрива.
Срещата разисква седем теми, всяка от които беше развита чрез изказване на член на НСРТ и на външен експерт.
В самото начало на дискусията доц. Георги Лозанов описа статуса на НСРТ като термос, състоящ се от два съда - вътрешен (на всекидневната регулация) и външен (на провалите и скандалите). Скандалите са свързани предимно с избора на ръководители на националните медии: Александър Велев, от когото НСРТ се отказа след като го избра; избраната за директор на БНТ Лиляна Попова, която влезе под всеобщото подозрение за политическа обвързаност - но пък и НСРТ, и самата Попова се държаха все едно, че това няма никакво значение; Иван Бориславов, с чийто избор отделни членове на НСРТ се опитаха да регулират медиата срещу самата медиа от позициите на някаква съчинена политическа и културна висота. Доц. Лозанов начерта и проблемите на всекидневната регулация: съхраняване и въвеждане в законов режим на създадени зад гърба на закона медийни субекти; създаването на професионални стандарти; уреждане на въпроса с авторските права. Той коментира проблема с икономическата и политическата независимост на Медийния съвет така: "независимата икономическа репутация беше съхранена и съветът не стана играч на медийния пазар, но политическата зависимост тегне над работата му още от избора на г-жа Попова".
"Не се появи политическата класа, която да не търси начин да употреби медиите за преразпределение на политическата власт", заяви Лозанов. "Тази употреба развали механизмите на медиите", продължи той, описвайки един от изборните парадокси: който стои най-далеч от медиите, той печели. "Историята на прехода е история на политици, засегнати от отношението си към медиите", смята доц. Лозанов. Той открива експертността на съвета именно в "превода, т.е. в културната интерпретация между законовия текст и заявената от медиата програма".
Затова в рамките на дискусиите за експертността на НСРТ беше проследено и движението на ценностната гледна точка към медиите, развиващо се по оста либерализъм-консерватизъм.
Според Георги Лозанов големият провал на НСРТ се състои във факта, че решенията му не бяха взимани в диалог, че самият Медиен съвет не създаде общ публичен език и своя собствена комуникативна норма. "Всеки налагаше свой език, а единственият общ език беше този на скандала, в който се изразяваха строго индивидуални позиции", смята Лозанов. За него есеистичната поредица "Новите варвари" на бившия председател на НСРТ Александър Томов е извадила на повърхността гняв, който сочи пълно неразбиране на езика на медийния свят.
"НСРТ говори в 2 дискурса - изтъкна доц. Лозанов - 1. езотеричният и несамоочевиден дискурс на документите, чиято публична работа е слаба; и 2. дискурсът на индивидуалните стратегии, който от своя страна се подразделя на два типа: а./ мазохистичните критики към самия НСРТ; б./ институционалното усилване на личния глас, или "НСРТ като алиби", каквото представляваше обжалването на делото "Бориславов", извършено самоволно от Александър Томов."
Като друг проблем в публичния образ на НСРТ доц. Лозанов изтъкна неговата свръхпубличност: чрез съвета медиата намира начин да говори за себе си. "Отразяването на работата на НСРТ хиперболизира всеки обсъждан проблем и това оскандаляваше съвета," каза той.
Проблем в работата на НСРТ е и своеобразният реванш на вестниците, които по Валери-Найденова закваса се гневят срещу всякакъв медиен закон и затова превърнаха НСРТ в манекен на злината.
В крайна сметка НСРТ беше убит именно от своя негативен образ, беше заключението на последния негов председател.
По темата "Правомощия - регулация - управление" говориха Младен Влашки от НСРТ и доц. Нели Огнянова от ДКД, която разгледа медийната регулация в контекста на големия дебат за регулацията въобще през призмата на съотношението власт/пазар, както и икономическа/политическа независимост на регулаторния орган. Правейки исторически и географски срезове, доц. Огнянова изложи разбирането, че колкото по-устойчива е демократичната традиция в дадена държава, толкова по-малка е нуждата от писмени гаранции за независимост. Тя призова да се разшири саморегулацията на програмното съдържание на лицензираните медии.
В панела "Мониторинг - регулация - саморегулация" говориха Светлана Божилова от НСРТ и доц. Снежана Попова от ФЖМК. Божилова отбеляза, че констатираните дефицити на социален и политически плурализъм са повече в БНТ, отколкото в БНР, но тъкмо в телевизията не си взимат бележка и продължават с едностранчивостта си. Тя посочи като важна крачка в работата на мониторинга прехода от резултати към анализ на резултатите. Доц. Снежана Попова се спря на "превръщането на медиите в числа" и посочи липсата на дискусия относно методиката на мониторинг. Тя коментира жанра на препоръката, употребяван от НСРТ: когато Медийният съвет пише, че в работата на някоя медиа "няма баланс", възниква въпросът "какво е баланс?". Докладчицата предложи думата "трябва" да бъде прогонена от визията за работа на дадена медиа.
Конференцията се занима и с темата "Лицензиране - пазар - общество" с докладчици Иво Драганов от НСРТ и проф. Веселин Димитров, декан на ФЖМК, който изтъкна, че най-доброто, създадено от НСРТ, са критериите за лицензиране на програмите, след като преди 8 години (както каза Иво Драганов) медийната среда нямаше никаква регулация - тя беше разпокъсана, с ниски технологически стандарти, без уредени авторски права, с деформиран рекламен пазар и много пиратски честоти. НСРТ според Драганов е устоял пред лобирането на частни интереси и следователно гарантира законно вложените инвестиции в спонтанно развилите се медии.
Един от най-дискусионните панели беше "БНР, БНТ - власт и професионализъм", в който Младен Влашки ("Няма диалог между управляващите стопанските предприятия на БНР и гарантите за неговия обществен характер") беше засенчен от провокативното изложение на доц. Михаил Неделчев от Дружество "Гражданин", който говори за живия говорещ музей на властта, съсредоточен в Телевизията. И описа журналистите, които искат да легализират решенията на властта, действайки като неин полов член.
След това Иво Драганов и доц. Михаил Мелтев от СБФД разискваха проблема за авторските права; Светлана Божилова и доц. Весела Табакова от ФЖМК на свой ред се спряха на ценностите и технологиите на евроинтеграцията и как медийната конвергенция дава власт на хората без глас; Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" обсъди скандалите и реалностите в публичния образ на НСРТ...
Ето така, внезапно нажалени, се сбогувахме с НСРТ и пред нас зейна бездната, от която тепърва ще израства Съветът за електронни медии, рожба на Новото време.

Марин Бодаков