Вместо думи за добър час
Съставът на новия Съвет за електронни медии (СЕМ) вече е ясен.
За членовете му, гласувани от Парламента, едва ли е нужно да се говори. И при най-добро желание съставът, излъчен от народните представители, ще носи (и вече носи) белезите на компромиса между политически сили, лобита, икономически интереси и не на последно място - лични властови амбиции. При избора на президента обаче положението е по-различно. По силата на прерогативите, получени от един всеобщ (теоретически мажоритарен) вот, президентът е овластен да подбере най-подходящите, най-професионалните хора, без да робува на съмнителни съображения и влияния. Той е в правото си да формира екип, който да удържа същинския професионален хоризонт в дейността на регулаторния орган. Просто защото по условие може да го избере сам.
Досега най-общо впечатлението от неговия избор беше по-скоро добро; с малки изключения посочените от него членове на НСРТ бяха по-адекватни на сложността на възлите, които трябваше да разсичат; бяха по-почтени и колегиални от самозабравилата се самодейната трупа, излъчвана със завидна повторяемост от Парламента.
И ето че дойде часът, в който нашият президент трябваше да препотвърди принципната си позиция, трябваше да удържи интелектуалното и професионалното равнище, за което цели пет години претендираше. Уви! Лошата серия, в която влезе преди президентските избори, изглежда продължава. Защото изборът му, с едно-единствено изключение, може да бъде определен като всякакъв, само не като принципен и високо професионален. С изключение на Георги Лозанов, чийто професионален и личен авторитет в медийните среди е толкова висок, че автоматически го вади от всякаква конкуренция, останалите членове на СЕМ от президентската квота предизвикват предимно съмнения - заради несъответност на високите професионални критерии, предписани от закона; заради "неизчистени" подозрения за финансови злоупотреби; заради недоказано и случайно (най-меко казано) присъствие в журналистиката.
Сякаш президентът с този си последен жест "възроди" хипотезата, че е по-скоро медиен конструкт, отколкото реална фигура. В мига, в който обяви, че за поне една година се отказва от политическа активност (ерго, за момента отпада необходимостта от висок рейтинг и повсеместно медийно одобрение), Петър Стоянов навлезе в блатистата територия на компромиса, за да постави огромна въпросителна пред петгодишните настоявания за плътност и принципност на собствената му персона. Парадоксално, точно след изявлението, че напуска политиката, извърши избор, директно подреждащ го до най-баналните и безпринципни политически играчи. Които на първо място обслужват личния интерес, след това приятелската компания и ако остане "непокрита" територия - обществото. В случая със Стоянов непокритата територия се оказа тясна лентичка, която зае Георги Лозанов. Той обаче сам едва ли ще е в състояние да компенсира впечатлението за морална аморфност и професионална мъглявост на новите му колеги. Странното е, че президентът се отказа от доказали се, приети единодушно и от медийната общност имена...
Ето защо е резонно предположението, че образът на нашия президент не е истински, че парче по парче е лепен - кога с епоксидна смола, кога с плюнка - за да се разпадне при първия по-сериозен външен трус, при първата среща с враждебността на българската реалност. Всъщност, твърде е възможно избирателят да е усетил точно тази му двойственост, преди да направи избора си на 18 ноември. За съжаление, и с последния си ход Петър Стоянов не успя да го опровергае.

Копринка Червенкова

P. S. Без да навлизам в подробности, за утеха и на президента, и на новия СЕМ, ще кажа, че много скоро и новият регулаторен орган, пък бил той и със сменено име, ще попадне в мелницата на вестниците и парче няма да остане от него. Не толкова защото е лошо скроен, а защото и той ще действа в една тотално асиметрична медийна среда. Среда, на която едната половина е плътно регламентирана, подравнена от законовата решетка, а другата - печатната й част, продължава да пребивава вън от всякаква (само)регулация - етична, професионална и т.н. С изключение на пазарната, разбира се. Която по нашите земи е доста дива. И по условие винаги се стреми до подрие нормата. Всичко това не означава, че мечтата ми е нов Комитет по печата. Но това е тема за друг разговор.

К.Ч.