Анимационният Лесидрен
Наскоро той стана на 5 години. Оцеля в буреносните времена. Дори запори международни води.
Почетни гости на анимацонния семинар бяха световноизвестният режисьор Боривой Довникович- Бордо, една от емблемите на прочутата Загребска школа, и съпругата му Весна Довникович, генерален секретар на АSIFA (Международната асоциация за анимационни филми). Бордо сподели неписани факти от създаването на школата, даде напътствия на студентите и представи хърватски анимационни филми от 90-те (за съжаление, те с нищо не напомниха за славните върхове на Школата, която в актива си има и "Оскар" за анимационен филм - "Ерзац" на покойния Душан Вукотич). Г-жа Довникович разказа за дейността на АСИФА като организация, стимулираща некомерсиалната анимация, и очерта възможностите за бързо и качествено ориентиране на българските аниматори в световните анимационни процеси.
В кинозалата на "Филмовата къща" имаше две изложби - експозиция комикси на Борис Клисурски и наградени работи от карикатурната изложба "Култура и вино". Друга новост тази година беше "шапката" на семинара - изящна миниатюра, прожектирана преди всеки сеанс като на големите фестивали. Тя бе дело на Симеон Сокеров. Международното участие се усети много силно и в специалната прожекция "Анеси '2001 гостува на Лесидрен" (културна операция, осъществена с любезното съдействие на г-жа Ани-Клод Дюрм от Френския институт в София). Показана беше и респектираща селекция от 10 канадски филма, номинирани или получили "Оскар". Те също създадоха контекст за съизмерване на нашата анимация със световното ниво. Друго събитие бе и представянето на книгата на доц. Надежда Маринчевска "Българско анимационно кино 1915-1995" (ИК "Колибри"). Не бих искала да пропусна и присъствието на екип на bTV, плътно документирал изяви и личности и представил събитието в предаването "Иначе".
И така, стигаме до сърцето на семинара - днешната българска анимация. Както и предишни години, първо бяха демонстрирани поръчки на чужди продуценти - онези комерсиални картинки, с които талантливите ни аниматори заработват хляба и крепят надеждите си за бъдещо авторство. Украинският филиал на фирмата на Борис Фен, представен от Христо Ибришимов, показа симпатични части от серията "Зуу лейн 64". След това Коко и Цвети Саркисян припомниха накуп сериите от раздвижени карикатури за "Панорама" по авторските карикатури на Чавдар Николов. Тези "политически анимационни клипове" неизменно радват с острото си чувство за актуалност, с находчивостта и шаржово синтезирания типаж, артистично осмислящ злобата на деня. Студия "Бояна" в лицето на Златин Радев се представи с няколко тв реклами, фестивални "шапки" и впечатляващи тестове за обемна анимация за 260-минутен филм с чуждо финансиране, чийто 23 серии предстои да се произведат в България.
НАТФИЗ и НБУ отново премериха сили в благородно и здравословно съревнование. Студентите от НБУ, които миналата година бяха повече зрители в необявения двубой, се реваншираха: представиха 9 филмчета със свежи инвенции и артистично (уви, често несъвършено) овладяване на специфичната обемна техника. Невъзможно е в броени редове да се анализират филмите, но е очевиден стабилният вече професионализъм и желанието да се реализираш на територията на авторския филм, без да изпадаш в маниерност и нарцисизъм. Същото може да се каже и за десетината заглавия на НАТФИЗ. При тях традиционното високо качество на рисувания филм отстъпваше в опитите за овладяване на комбинирана техника - натура с компютърно изображение. Моите фаворити са: "Еднорог в градината" на Ясен Григоров, "Volume" на Боряна Стамболиева, "Туйто" на Лиляна Калнъкова и "Мачо" на Севина Иванова от НБУ. От работите на НАТФИЗ със завършеност впечатляват музикалният клип на Popcorn на Иван Русев, изрезковата заставка за предаването на Канал 1 "Пътеводител на историческия стопаджия" на Иван Стоянович и незавършеният филм "Неделя вечер" на Калина Вутова, в който се усеща нещо от атмосферата на недостижимия Норщейн.
В професионалната анимационна продукция отчетливо се открои артистичното и смислово предизвикателство на "Луната със сините очи" на Пенчо Кунчев, както и колористичното разточителство (живопис под камера) на "А бяхме круши" на Красимир Иванов по сценарий на Слав Бакалов. "Трикси" на Стоян Дуков ни припомни ведрото му чувство за хумор, а "Малкото Анче" на патриарха Тодор Динов (авторимейк на героинята му от 1958), без да е откритие, сочи по принцип оригинален път за анимацията ни - стари герои да се обиграят в нови нестандартни ситуации.
Накрая идва ред за благодарностите, които сърдечно дължим за Лесидрен '2001. Организатор е фирма "Нагуал" на Настимир Цачев.
Съорганизаторите от "Веракс" Пламен и Красен Вушеви, както винаги, направиха възможно перфектното техническо обезпечаване на прожекциите. А швейцарската фондация "Про Хелвеция" по традиция щедро спонсорира семинара. Таз година семинар, догодина - фестивал?

Боряна Матеева