Опитът на Магдебург
Магдебург - столицата на провинция Заксен Анхалт. Тук беше седалището на краткото турне, което смесеният хор "Проф. Васил Арнаудов" от Русе с диригент Драгомир Йосифов осъществи неотдавна в Германия. Самостоятелна акапелна програма (Монтеверди, Джезуалдо ди Веноза, Верди), Реквиема от Верди, "гарниран" в един от концертите с изискана колекция от вердиеви хорове - това бе "скромното" разписание на четиридневното пребиваване на хора в Германия. Твърде сериозна задача - блестящо изпълнена и последвана от нов ангажимент за следващото лято с Ливърпулска оратория от Пол Маккартни. Впрочем, нищо необичайно дотук, като имам предвид безупречната диригентска работа на Драгомир Йосифов и безспорните качества на хора, който само преди няколко месеца реализира премиерата на последната оркестрова творба на Васил Казанджиев - Симфония - 4 "Нирвана", а година преди това - необикновената а`капелна партитура на Happy Music от Стефан Драгостинов, излъчвана в Европа като български поздрав за новото хилядолетие. За ансамбъл от подобна класа такива превключвания като че ли са обичайни. Макар че, ако човек не е присъствал на а`капелния концерт на хора в Германия, трудно би могъл да си представи преходи от типа Монтеверди - Верди в един концерт - от капризната барокова звучност в шестгласния Магнификат на Монтеверди до плътната фактура на някои от прочутите Вердиеви оперни хорове - диапазон на вокалния инструментариум, с който хорът боравеше без видими усилия.
Всъщност, главното в това турне бе изпълнението на Вердиевия "Реквием" в три поредни вечери с оркестъра на Junge Europa Philharmonie под диригентството на един от учениците на Курт Мазур - Райнхард Зеехафер. Става дума за диригент с не малък опит по престижните немски сцени, сред които седем години в прочутата Komische Oper в Берлин, и за един впечатляващ интернационален екип от солисти, какъвто като че ли не очаквах, водена от някакво недоверие към подобен род интернационални продукции. В случая, за щастие, домакините от мениджърския екип на оркестъра се бяха постарали да комплектуват великолепен ансамбъл от певци - полското сопрано Барбара Добшанска (солистка в оперния театър на Дортмунд - безспорната звезда на турнето), румънката Габриела Замфиреску, младият немски тенор Карстен Зюс - солист на Дрезденската опера, и басът Рафаел Зиглинг - певец с доста сериозна кариера по европейските сцени. Жалко, че при толкова качествено комплектуван състав само един от трите концерта бе на закрито. В църквата на Веферлинген, независимо от малкото предолтарно пространство, "Реквиемът" на Верди прозвуча с цялата си красота и звукова автентичност. Там успях да чуя ясно хорови детайли, за които само можех да се досещам предишните вечери: великолепно балансирани диалози между хор и солисти, изключително динамично "озвучаване" на хоровата партитура и прецизност, за която във Вердиевия "Реквием" не знам защо често забравяме - без обичайното пресиране на звучността в мощните изригвания на "Dies irae" и рядко срещана прозрачност на звука в "тихите" епизоди. Наистина чудесно свършена диригентска работа не само за диригента Зеехафер, но преди всичко за Драгомир Йосифов в работата върху хоровия материал, който за пореден път показа способността си да моделира с рядко достижима художествена мярка и собствен прочит всичко, до което се докосне.
Концертите на открито носят друго очарование. "Verdi Open-Air" - огромните плакати с образа на Верди ни посрещнаха в Магдебург с пристигането ни. Сред естествения декор на замъка Хундисбург - най-старият бароков замък в провинцията, който в момента се реставрира под крилото на Европейския съюз - един "Реквием" от Верди звучи твърде привлекателно за хилядите меломани и любители, изпълнили огромното пространство пред добре оборудваната със звукозаписна и осветителна техника сцена. Последва един истински петчасов концертен маратон от оперни хорове и увертюри, "Реквием" и накрая - към 1 часа след полунощ - необичаен финал с Фойерверкова музика от Хендел, илюстриран с пищни фойерверки. Впоследствие разбрахме, че това е реверанс към старите традиции на летните тържества в замъка. Не случайно мнозина бяха пропътували стотици километри, за да присъстват на събитието.
В годината на Верди Европа е буквално залята от подобни амбициозни проекти. Особеното в случая обаче бе не само участието на българския хор, но и самата идея в проекта да бъдат привлечени артисти от различни страни на Централна и Източна Европа. В този проект участваха млади музиканти от пет страни на Европа - Германия, Полша, Румъния, Унгария и България. Впрочем, на тази идея е посветена като цяло и дейността на оркестъра - Junge Evropa Philharmonie - международен младежки оркестър, единственият в източната част на Германия, чиито проекти в Германия и чужбина са активно подкрепяни от правителството на Заксен Анхалт и местната общност. Генерален спонсор на целия проект бе Дрезденер банк. От разговора си с диригента Райнхард Зеехафер - един от основните носители на проекта, разбирам, че и в самата идея за създаването на оркестъра има дълбока символика: "Този проект е една идея, която се роди на бившата граница, която разделяше Европа на две. По-рано недалеч от замъка Хундисбург преминаваше желязната завеса. И затова този проект в днешно време е от огромно значение. На това място се срещат младежи и хора от Западна и Източна Европа и показват, че в бъдеще Европа във всяко отношение трябва да остане неделима".
Колко е актуална тази проблематика днес, дванадесет години след падането на берлинската стена, разбирам на концерта в Хундисбург, когато най-неочаквано за мен преди началото на концерта на сцената излезе министърът на културата на провинция Заксен Анхалт д-р Герд Хармс и обяви подкрепата на Министерството на културата за бъдещия интернационален проект на оркестъра през 2002 г. - сума в размер от 4 милиона германски марки... Подробност, която впечатли, но не изненада като че ли никого от присъстващите - нито организаторите, нито публиката. Опитах се да си представя подобна ситуация у нас, но не успях.
Темата Изток - Запад тук има силен културологичен аспект. Процесът на сближаването придобива измерения, реално свързани не само с политическия, но твърде съществено и с културния процес. За това се говори активно и в това са впрегнати всички възможни обществени ресурси. Самият факт, че това се случва в една все пак не толкова видима на политическата, пък и на културната карта зона от Германия, говори за стратегия, голяма част от която вече дава и реални резултати.
Невъзможно е да не мислиш за всичко това и след като си видял прочутите градини Бундесгартен в предградията на Потстдам - бивши съветски казарми, сега смазващи със своята девственост зелени пространства, покрити с растителност и превърнати в гигантска ботаническа градина, под която все пак личи студената мощ на доскорошните военни полигони. Уникално съоръжение, осеяно с ясни и красноречиви знаци от миналото - като например огромните, серийно "строени" пана с млади войнишки ликове, ликове на деца... Драмата на Германия, която никой не иска да преживее отново, но не иска и да забрави! Градините край Потстдам са като че ли още едно доказателство за философията на новото време. Както впрочем и идеята за втория ни концерт с "Реквием" от Верди, разположен на внушителна открита сцена на една от десетките паркови площадки в Потсдамския Бундесгартен. Вероятно за мнозина (включително и за мен) откритите пространства не са най-подходящата акустична среда, особено за Реквием от Верди - може би в подобни пространства музиката губи от сакралния интимитет на възприятието. Но не и в този случай, когато самото пространство насища допълнително безкрайните битийни и духовни смисли на заупокойния Вердиев текст. Още един от многобройните търсени аспекти на събитието, което съвсем естествено възприех не само като музикален, но и като общокултурален факт, макар че този концерт не носеше нищо от официозната представителност на предишния, в Хундисбург. Подозирам обаче, че този ефект беше добре изчислен, имайки предвид богатата и експресивна лайт-партитура, илюстрираща изпълнението на Реквиема и обливаща с ритмично насичащи парковото пространство светлинни лъчи. Не може човек да не се впечатли от подобна реализация, вкарваща в такъв широк, цялостен и актуален контекст интерпретацията на една толкова известна и в известен смисъл преексплоатирана творба.
Несъмнено е, че това изпълнение на Вердиевия "Реквием" беше нещо повече от добър пример за осмисляне на различните концертни пространства. В подобни случаи не може човек да не си даде ясна сметка (за кой ли път), че съвременната сцена е нещо твърде динамично и че там, в Германия (както впрочем и на други места по света, освен у нас), практиката в това отношение е доста разнообразна и отворена. И това, убедена съм, наблюдавайки и аудиториите, съвсем не е самоцел. Бих го нарекла, от една страна, битка за повече и по-различни публики, стратегия за печелене на позиции, а от друга - търсене на нов тип комуникация с аудиторията. Но това като че ли отваря друга тема - за съвременния мениджмънт и неговите социокултурни параметри.
Концертите на хор "Проф. Васил Арнаудов" в Германия се оказаха част от една много полезна практика в това отношение. А ефектът от всичко това беше многохилядна публика, нестихващи аплаузи, един изключително успешен и в музикално, и в рекламно отношение проект за България. И, разбира се, покана за 2002 г., заявена съвсем недвусмислено от ръководителя на проекта Фери Томашек: "Всички концерти преминаха на много високо ниво. Свирихме пред 2000 души на първия концерт и пред повече от 1500 души на втория. Беше фантастично. Смятам, че работата на вашия диригент г-н Йосифов при подготовката на хора е наистина великолепна. Шастливи сме след тези концерти и съм сигурен, че ще работим заедно и през следващата година. Нашият министър на културата беше също много впечатлен от този прекрасен ансамбъл и за нас е много важно, че той обяви публично подкрепата си за нашите съвместни проекти и в бъдеще."

Ива Чавдарова

Ива Чавдарова е музиколог, автор на публикации в периодичната и специализираната преса. Автор е на документални филми за БНТ, посветени на музикално-изпълнителското изкуство. От 1992 година е директор на Международния музикален фестивал "Мартенски музикални дни" - Русе.