Маргарита Димитрова
           (1947-2001)

Едно момиче, влюбено в балета, му се отдава още от ранното си детство. Танцува при Лили Берон и Елеонора Железнова. Завършва експерименталния клас на държавното хореографско училище при Вера Николова и Емилия Кирова. От 1967 г. е балерина в Софийската опера. Танцува Мирта от "Жизел", Фея Виолант, Фея Брилянт, Принцеса Флорина и Фея Карабос от "Спящата красавица", Сванилда от "Копелия", Китри и Карменсита от "Дон Кихот", Целгуба от "Дъщерята на Калояна", Дяволицата от "Сътворението на света", Егина от "Спартак", Момичето от "Чудният мандарин". Изработва ролите си след дълги репетиции, детайлизира нюансите, осмисля движенията - това я прави забележима и запомняща се. След 25 години сценична дейност тя напуска светлините на рампата и се пренасочва към репетиторска и педагогическа практика. Преподава в ДХУ. Извайва два випуска от балетни индивидуалности. Репетира в Софийската опера и подготвя младите за ансамблови и солистични изпълнения. Максимализмът й като балерина не я напуска и като педагог. Но крайната й взискателност е стоплена от блага усмивка, от любовта към танца, което я прави търсен партньор в отрепетирането на ролите. Не се бои да експериментира и през 1993 г. се записва в новосъздадения курс по балетна режисура на Маргарита Арнаудова. А след смъртта на хореографката се дипломира при Калина Богоева с едноактния балет "Непосилната лекота на любовта". И сама понася непосилната лекота на любовта си към танца.
Докато болестта не се оказва по-силна.
Целият й живот може да се обедини в една дума - всеотдайност. Към балета, към приятелите, към близките, към сина, който наследи професията й. Затова приятелите й не я напуснаха. Навсякъде по света има ученици, колеги, последователи, у които е останал споменът за елегантността и финеса й, за добронамереността й.
Почивай в мир, Марги!


Анелия Янева