S. O. Y.

Франк Микелети е хореографът на френската трупа "Кобилай хан Investigation", която гостува на сцената на Театър "Българска армия" с представлението "S. O. Y.".
Той е завършил актьорско майсторство, балет, танцувал е в постановки на Йозеф Надж и заедно с интернационалната си група показа своите търсения в областта на съвременния танцов театър. Неговите колеги от трупата са работили в различни области на изкуството - музика, балет и пр. и техните умения се сплитат върху пространството на танца и търсенето на форма на живота в едно многонационално общество. Представлението е интересна, жива мултикултурална акция, в която съжителстват различни национални ритми и видове музика, наслагват се изразни средства от различни изкуства. Отделните "сцени" преливат динамично от една група към друга, всеки участник подема своя мотив и прибавя свое отношение в създалата се ситуация. Трима японци, чех, французин и Микелети показват сякаш моменти от собствения си живот, от своето живо общуване, в което всеки влива своя опит, своите спомени, своите национални особености, за да се слеят във въздействащи музикални импровизации, за да покажат особената чувствителност и пъстрота на едно съжителство на културите. В него все повече настоява за отговор въпросът, как да се намери онази граница, охраняваща чуждостта, различието, уникалния личен хоризонт и в същото време прави възможен диалога, разбирането в едно обще-житие. Върху територията на тези търсения няма да забележите претенциозност или изключителни постижения, но със сигурност по-важното е, че съвременният танцов театър, в който те се чувстват като у дома си, им създава среда за изказ, показва ясно взаимния им интерес към търсения в развитието на самия танцов театър, разширява възможностите му за въздействие и представяне на днешния свят. Той е част от търсенията в постмодерния танц и в представлението не е трудно да се разпознае живият, искрен интерес към другия, към неговата различност, чуждост, към антропологичното търсене, също и усещането за общите "места" в човешкото общуване отвъд културните различия и наследство.
На финала на представлението едно от момичетата разказа историята на девойката, която всяка вечер е посещавана от непознат млад мъж и в дълбините на мрака не е успяла да разпознае лицето му. Затова една вечер тя го белязала. И когато на следващия се вглеждала в лицата на мъжете, тя видяла белега върху лицето на своя брат. Историята започваше с въпросите: "Защо луната не може да срещне слънцето? Защо слънцето и луната не могат никога да се съберат?" и завърши с: "Затова слънцето и луната не могат да се срещнат." Във митологията на някои племена и народи (вж. Клод Леви-Строс) луната и слънцето олицетворяват брата и сестрата и чрез невъзможността за тяхна среща се въплъщава забраната за кръвосмешението, обща за всички общности и общества. Можем да видим този финал в контекста на един широк антропологичен интерес, но и по-добре като приказен завършек на спектакъла, показващ успешната работа в областта на съвременния танцов театър в мултикултурална среда.
Неслучайно и трупата е наречена "Кобилай хан". Това бил внук на Чингиз хан, известен като умиротворител на Китай, първият, който проявявал толерантност към чуждата култура.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

S. O. Y., копродукция на Kubilai Khan Investigation, Национален център за творчество и културно разпространение (Шатовалон, Манежа) Мобьож, и Льо Каро - национална сцена, Форбах. Постановчик Франк Микелети, осветление Иван Матис. Участват Такуми Фукушима, Шихару Мамия, Димитри Журд, Лоран Льотурньор, Владимир Вацлавек и Франк Микелети