Target телевизии

Прицелът на телевизията е в масовостта. Програмите са направени така, че да имат колкото се може повече зрители, колкото се може повече да са прелъстените. Подобен подход обаче крие и рискове: някое от предаванията да хареса на едни, докато на други - не. Сапунените опери например едва ли ще са по вкуса на голяма част от мъжката визиотория, докато футболните мачове със сигурност не са кой знае какво удоволствие за по-добрата половина от човечеството. Разностилието и разнородността може да отблъсне част от гледащите за сметка на други и по този начин цялата програма в един момент е заплашена да види гърба на зрителя.
Може би това е една от причините за все по-нарастващия брой на телевизиите със специализирани програми. Cartoon Network, Eurosport, Animal planet, Discovery, MTV, да не говорим за удара, който направи CNN с появата си, както и "Ал Джазира" след събитията на 11 септември. Руснаците си имат "Наше кино", българското ефирно пространство също не закъсня - тук излъчват ММ, Ринг +, "Диема" също върви по нейните футболни стъпки, докато "Европа" ясно и недвусмислено се заяви като информационен канал. Въобще телевизията изглежда, че става все по-профилирана, все по-целенасочена; има си свои target-групи и се грижи на тях и на никой друг да им е забавно, интересно, развлекателно. Длъжността й е да предоставя тематизираната програма, пък нека обсебеният от съответната тема я търси с дистанционното и наблюдава.
Важен момент. Защото телевизията, която по принцип е глобалистка медиа (нещо повече, дали пък тъкмо на нея не дължим глобализацията?), сиреч склонна повече да уеднаквява, да уравнява, започва да се съобразява със специфичните интереси на своята публика. Един вид превръща (и няма нищо против да го прави) глобализацията в глокализация, по сполучливия термин на Зигмунт Бауман. Тоест всеобщността е важна, но локалностите, особените, различните анклави сред океана на единния процес също имат значение, дори казано по-силно - имат най-голямо значение. Телевизията всъщност показва как във всеобщото развитие не толкова унифицираността, колкото индивидуалността е мишената на интереса, десятката на успеха. Признава, че има групи, които са важни и значими сами по себе си, не в своето заприличване на други и че ако желаем да ги приобщаваме и включваме, то сполучливата стратегия е не да ги правим като нас, а да ги оставим да си бъдат те. И в това "те" да реализират собствения си интерес и различие, което може да бъде спортно, може да бъде музикално, може да бъде културно, може да бъде и политическо. Но каквото и да е, единственото съществено нещо е да не престава да бъде различно.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин