През октомври миналата година в София се състоя международната конференция на тема "Историята пред предизвикателствата на промените и паметта", организирана от софийския Дом на науките за човека и обществото в лицето на проф. Ивайло Знеполски, Goethe Institut (Sofia), Ecole des Hautes Etudes en Sciences Sociales (Paris) и Kulturwissenschaftliches Institut (Essen).
Днес, година по-късно, Домът на науките за човека и обществото публикува прекрасната книга "История. Разказ. Памет", в която под научното ръководство на Ивайло Знеполски са отпечатани преработени варианти на представените на конференцията доклади.
Изданието е разделено на три части.
Първият дял - "Историческият разказ и неговите употреби" - съдържа "Разказване и познаване: употребите на разказа в историята" от Жак Рьовел, "Против постмодерното фрагментаризиране на историята - за един нов "голям разказ" (тезиси)" от Хайнц-Дитер Китщайнер, "История, историчност, историзъм" от Христо Тодоров, "Устната история: институционални и документални употреби" от Райна Гаврилова, "Значения и употреби на българското Възраждане" от Румен Даскалов.
Вторият дял - "Историята и режимите на паметта" - съдържа "Може ли вчерашният ден да стане по-добър? Върху преобразуването на миналото в история" от Йорн Рюзен, "Свидетелят и историкът" от Франсоа Артог, "Неволите на историята на сегашното време: посткомунистически употреби на паметта" от Ивайло Знеполски, "Краят на световете или изпразненият музей на културите" от Албан Бенса, "Cavadres exquis: пренасяне на тленните останки от миналото в настоящето".
Третият дял - "Историята и конструирането на социалното" - съдържа "Е ли (колективната) идентичност еднакво (мало)важна?" от Лутц Нитхамер, "История и социални науки: към една социология на секвенцията, на събитието и на процеса?" от Жан-Луи Фабиани, "Институционалната утопия от края на XIX век и ролята на българския учител в нея" от Иван Еленков, "Нов поглед към римското гладиаторство" от Егон Флаиг.
В предговора си "Културата на паметта - лукс за бедните?" проф. Ивайло Знеполски заявява следното: "Липсата на разговор върху комунистическото минало отразява фундаменталната липса на консенсус в днешното българско общество относно неговата ориентация и ръководните ценности на бъдещето му изграждане. (...) Културата на паметта е едно общосподелено достояние на ценности и цели, които не се покриват с конюнктурния политически прагматизъм. Работата на паметта е работа в полза на бъдещето. И именно това прави възможно помирението без забравяне."

М.Б.