Честито!

Невероятно! Чух с ушите си актьор да разказва, че първи режисьор му е била великата Роза Попова, че първият му директор е бил големия Стоян Бъчваров... Ей такива работи. Не бих повярвал на ушите си, ако нямаше поне 150 свидетели - всичките дошли усмихнати, излъчващи доброта и някак окуражени от повода: честване в Народния театър на 90-годишнината на актьора Петър Василев. Играта с цифрите продължава - 57 години на сцената: в Стара Загора, във Варна, в Русе, в Народния театър; над 250 роли в театъра, киното и телевизията. Юбилярят - невисок, слаб, строен - стоеше строг и някак затворен в себе си. Той изслуша думите на хората и институциите, които го поздравяваха, чу и посветеното му стихотворение на Йосиф Петров (декламирано запалено от самия автор), прочете няколко страници, в които отново пролича културата му, преклонението му към великите колеги, които е срещал през годините. Всеки от присъстващите си даваше сметка - сигурен съм, че на подобно нещо присъства за първи път! Беше необичайно и някак задължаващо.
Честито, български актьоре!

Н. В.