Шок от тялото
Балканската танцова платформа за първи път се състоя в София - от 29 ноември до 2 декември. Организирана от Центъра за култура и дебат "Червената къща" в лицето на самоотвержените Цветелина Йосифова и Десислава Гаврилова. С помощта на Project DCM - Букурещ, фондация "Про Хелвеция", Центъра за изкуства "Сорос", Dance Theater Workshop - New York и други. Целта е да се откроят процесите, които протичат в съвременното танцово изкуство на Балканите и да се сравнят с тези в световен мащаб. Танцът от България, Румъния, Македония, Югославия е все още твърде малко познат в Европа и САЩ. Ето защо една от амбициите на Платформата е той да се популяризира. Следващата Платформата се очаква да бъде догодина в Букурещ.
Освен участниците тук присъстваха и повече от четиридесет гости - хореографи, арт-директори и критици от Европа и Америка. В програмата имаше и два уъркшопа на хореографите от САЩ Йошико Чума и Марк Тейлър. Вечерите представиха шестнадесет танц-спектакъла, както и видеопрожекции от страните-участнички. Натоварената програма още веднъж доказа, че информацията е поток, обогатяващ се в своето движение - от обмена на идеи, от пресичането и преоткриването на различието и подобието. Затова в полезността на подобни бъдещи платформи-танц-събития няма и съмнение.
Онова, което обединява иначе тъй разнопосочните като стил, внушение и техника спектакли, е стремежът да се преоткрие мястото и значението на танца в съвременния свят, да се обновят естетическите похвати и в последна сметка да се открие един нов комуникативен, но и символно красноречив език. Впечатляващи бяха трусовете в областта на ултрановото, последните крясъци на експерименталното, съществуващи съвместно с осезателно доловимата носталгия по едно неоромантично завръщане в интимността на тялото. През ХХ век и началото на новото столетие танцът доказва жизнеспособността си като особен изказ на душевността, неподвластна на словесната рационализация. Балканската танцова платформа показа постмодерното многоезичие и мълчание, срещата и самотата, за които бленува личността. Тук появата на тялото е шок, а спектаклите показаха едно несекващо възприемане на околния свят чрез движение, виждане, говорене, чуване... Модерността откри стиловете, постмодерността ги слива в еклектичното многоречие и карнавална пъстрота. Това е извод, който може да направим от видяното на сцената и от видеопрожекциите с продукция от България, Румъния, Македония и Югославия. В синхрон с онова, което достига до нас като информация от света, танцът е често на границата с чисто атлетични, акробатични, спортни елементи, от една страна, а от друга - с пантомимата, джаз-движението, поп-денс хип-хоп, танцът на босите крака, буто и класически екзерсис. В танц-театъра често се говори, подвиква и с движението се опитва да се изрази действие, в което има някаква "случка" - най-често несъбитийна. Стрмежът е към максималното премахване на граници, към откриването на възможности за максимална експресия. Като че целта е съзнанието да се събуди, да се изтръгне от съня на потока. И затова е необходим шок. Тялото тук - чрез движението - се превръща от плът в средство за постигане на състояния, за докосване до безсъзнателното, необяснимото, загадъчното. Ето защо е разбираем отказът от леснопостижимата, гладка и позната красота. В повечето от спектаклите пътят към красотата преминава през налудничавото, грозното, разкривеното, объркващото... Примитивът, за който говори и Кандински, е убежище, в което се укрива твърде рафинираното същество от техническата епоха, но той не е убежище, в което не може да се донесе нов смисъл. Човекът е вече твърде субтилно създание, построило в себе си виртуален модел на света, който трябва да бъде осветен от атавистичното, за да нововъзникне - това са част от внушенията на танца.
Като откритие на Балканската танцова платформа безспорно могат да се отличат няколко спектакъла. Българското присъствие бе солидно не само като количество. Интересен бе мултимедийният проект на Росен Михайлов "Хетероподи" - едно трескаво търсене на жената в агонизиращата самотност. Също и хореографията на Галина Борисова в "17-ти октомври" и в "Търсейки Версавия" - на границата на театъра и танца. Вниманието привлече и "Линч" на Мила Искренова. Забележим бе и оригиналният диалог на две женски менталности в спектакъла (или пърформанса) на Далая Ачин - Югославия. Попаденията обаче принадлежат на румънците. Провокативният пърформанс на Козмин Манолеску "Частно шоу" се играе само за един зрител в продължение на 15 минути. Тук зрител и творец се срещат, за да осъществят неповторимия спектакъл на своята интимност. Трудно е да се каже кой кого гледа, кой е автор и кой възприемател. Спектакълът е своеобразно противопоставяне на многолюдното глобално село чрез диалога на индивидуалностите. Манул Пелмуш представи своя почти лишен от движение, но агресивен спектакъл "Резултат", в изпълнение на удивително пластичния Едуард Габия, който пък бе хореограф и изпълнител на динамичния "5 минути от моя живот". Впечатляваща бе премиерата на "Спомени за продан" на Михай Михалчеа и Флирн Фиеру по стара индийска музика, изтанцуван блестящо от Михай. Спектакълът е среща със собствената загадъчна същност и заставане пред оголеното лице на вселената. Тялото е като позлатено, облечено в простора на синьото, човешки души отлитат, но оставят в света своята красота. Майката си е отишла, но е оставила спомена за себе си и сега синът й поема хубостта на душата й. Един миг, разтеглен до вечност в блаженството на красотата.
А надеждата на зрителя е Балканската танцова платформа да продължи да съществува, да ни учудва и възхищава.

Петър Пламенов