Андерсен и Павароти
срещу танковете


От дебюта си "Двойникът" (1980) до днес Николай Волев отстоява с челичена воля първомайсторството си у нас в комерсиалното кино като социо-емоционален отдушник. С хъс и непоколебимост той залага жанровите холивудски матрици като динамит за масова публика, петимна за атракция. Десет години след прекрасната си екшън-мелодрама "Да обичаш на инат" (1986) Волев написа сценария "Имало едно време..." - за патилата на ченге и неговото дете, жигосани от ексцесиите на гнилото ни време. Тогава той твърдеше, че е уловил пулса на времето. Проектът бе категорично отхвърлен и от НФЦ, и от френския CNC. Но авторът му не се обезкуражи: "Я предложи ти Тарантино тук на комисията, да видиш как ще мине... Как ще пуснат те проект, в който всяка втора дума е псувня, та дори да е подписан с името на най-харесвания режисьор. Никога няма да мине, абсолютно съм убеден." ("Култура", бр. 34, 1996).
Сценарият препращаше ту към екзистенциалната романтика на "Да обичаш на инат", ту към социологическата вулгарност на "Маргарит и Маргарита" (1988). Въпреки че бъкаше от стрелби и фишеци, по страниците зееха драматургични луфтове, които Волев възнамеряваше да запълни с присъствието на Кръстьо Лафазанов.
След това обаче покани писателя Марин Дамянов за съвместна доработка на сценария. Като резултат проектът за минисериал мина на комисия в БНТ. Междувременно се намеси и "Бояна филм" ЕАД и по кината вече е филмът "Огледалото на дявола" (какво от това, че години бе подготвян проекта "Опашката на дявола" на Димитър Петков, чиято премиера бе съвсем наскоро).
Ченгето в новия филм на Волев не е Кръстьо Лафазанов, а Христо Мутафчиев. Прякорът му е Павароти, тъй като е вманиачен по тенора. Партньор му е Шерифа (Деян Донков), вманиачен на свой ред по американската демокрация. Със своите си обсесии двамата гонят, псуват и затварят гнусни наркотрафиканти и негодници, които шефът им после пуска (защото страната е залята от корупция)... Но "Огледалото на дявола" щеше да си е най-обикновен треторазряден полицейски екшън, ако не се протягаше към друго. Тоест към дисекция на пъкленото ни общество, безпощадно и към бъдещето, олицетворено на свой ред чрез клетото дете на Павароти (Калина Донкова). То, невинното, е изстреляно към мълчанието на преждевременния песимизъм - тренира карате, вижда прелюбодейството на майка си, ексцесиите на баща си, бяга, отвличат го неведнъж... В крайна сметка родителят се оказва неспособен да се справи с каквото и да било - нито с вездесъщите мутри (и техните адвокати), нито с просташката си съпруга (Касиел Ноа Ашер), нито с интелигентното си дете... Той затъва в лайната, които сам се опитва да рие. И въпреки че търси спасение (чрез Андерсен и "Снежната царица" или ариите на Павароти), накрая стига до танковата саморазправа. Само до полуакция обаче, за разлика от непримиримия камион в "Да обичаш на инат" - времената са други, както и враговете.
Изобщо в гневните подскоци от екшън към мелодрама и обратно "Огледалото на дявола" директно препраща към етичния патос на онзи обичан филм. Но там имаше автентични характери, а тук (с изключение на малката Калина) - фейлетонни персонажи. В продължение на близо два часа и половина на екрана бият, плюят, стрелят, попържват, уринират, подкупват, зеят, плачат, гинат, прощават... Всяко действие (и противодействие) е разтеглено като ластик пред скъсване. Е, къса се, преди да стигне до заветния катарзис на съпреживяването. Защото в крайна сметка няма какво да се съпреживява - преекспонираната обществена клоака би изглеждала едва ли не гротескна, ако не бе така нагнетено вулгарна. На фона на буторестата естетика на "Огледалото на дявола" дори "Маргарит и Маргарита" изглежда лежерна метафора на социзвращенията.
В крайна сметка всички се оказваме овъргаляни в миазмите на отвращението: героите - един от друг, Волев - от обществото, зрителят - от Волев. По повод безпристрастността на критиката ни към оскъдното българско кино в контекста на американското доминиране, Волев навремето отсече: "Все едно да сравняваш мерцедес с автобус "Чавдар" (пак там). Сега излиза, че точно той, железният реалист, е пропаднал в ямата на собствената си метафора. С едничка цел - да привлече своята публика. Но тя, горката, вече е обръгнала на Волевото предизвикателство - до такава степен е вгадена от собственото си живеене, че предпочита да гледа и най-големите глупости, но поне да са автентично-забавни...

Геновева Димитрова







От пръв
поглед


Огледалото на дявола, копродукция на БНТ и "Бояна филм" ЕАД, режисьор - Николай Волев, сценарий: Марин Дамянов и Николай Волев, оператор - Емил Христов, в ролите: Христо Мутафчиев, Калина Донкова, Деян Донков, Васил Михайлов, Касиел Ноа Ашер и др.