Пред него стои велико минало ,
беше добавил на гърба, накрая на биографичните бележки, подарявайки ми първата си книга. Роден е в София на 2 септември 1957 г. Почина тук на 28 ноември 2001. Между тези две дати се родиха книги, преводи и една дъщеря. Още - много болки.
Болката не се описва. Ступорът, че гласът е замлъкнал. Бездната от самота.
Поетът завърши последното си стихотворение - живота. Дълго, дълго Жоро Рупчев стоя на стража, но дойде нощта и слезе от картината. Отиде си по стълбата към небето - светът отблъсква поетите.
Той имаше още за казване. Трябваше да бъде чут.
Думите, изречени сега за мъртвия приятел, са толкова нищожни, жалки, че по-добре да се мълчи. Само можем да благодарим за съвършенството, да молим за прошка. И дано се срещнем отново в Голямата земя на вечните ягодови полета. На неприспособимите там ни е мястото.


Силвия Чолева