Джордж Харисън (1943-2001)

бе човекът от "Бийтълс", който присъстваше в четворката някак си извън общия вихър на славата. Дори когато започна соловата си кариера през 1968 г., предпочете риска с два експериментални албума извън сиянието на "Бийтълс". Недостатъчно афиширан остана приносът му към рок-баладата със "Something" - "най-хубавата песен за любовта", както я фаворизира Франк Синатра. Общо 22 са песните му за квартета. Същевременно Джордж Харисън бе несекващ мотор, който пореше вълните към неоткрити светове. И тъкмо той бе една от причините в историята на "Бийтълс" да съществуват периоди, завои, обрати. Откри за себе си традицията на Индия, потъна дълбоко в нея, усвои от Рави Шанкар умението да свири на ситар, изучи я и я асимилира до такава степен, че когато я вгради в концепцията на "Бийтълс", тя не звучеше като екзотика. Така дълбоко бе увлечението му и по българския фолклор, за който Харисън заяви, че опознаването му би накарало всеки да преосмисли представите си за музиката. Идеята за фолк-рока е магнитът, който привлече Джордж Харисън към "Traveling Wilburys" - супергрупата-фантом от 1988 г. Сам личност, Джордж Харисън се движеше сред силни характери на сцената. В началото на 90-те се завърна на подиума в компанията на Ерик Клаптън. Отново избра Изтока за концертното си турне след 18-годишно отсъствие - този път в Япония. После се събра в студиото с останалите от "Бийтълс". Поводът бе споменът за Джон и възраждането на "Free as the Bird". Оказа се затваряне на кръга.


Е.Д.