Деликатно между Дявола и Бога
Да вземем парче червен вълнен конец. Защипваме единия му край с най-тежкия предмет в къщата и... внимаваме какво ще си поискаме, защото това е... опашката на дявола.
Това е и заглавието на втория игрален филм на Димитър Петков, създаден десет години след дебюта му Тишина (Златна роза '90).
Мистерии, прокоби, поверия, магии, страх от Бога и от Дявола... Не, не става дума за средновековна притча, пълна с духове и вещици. Нито за вариация по фолклорни мотиви. "Опашката на дявола" е модерна приказка за добро, зло, любов, изневяра, изкушение, власт, пари... Приказка за Живота и Смъртта. Можем ли да направим сделка с Дявола, вярвяйки в Бога? Стара история, ще кажете вие, преразказвана хиляди пъти. Темата е вечна и всеки я интерпретира посвоему. А и защо ли винаги е актуална?...
Героят на тази история е Павел (Самуел Финци) - талантлив музикант и композитор, който свири, твори и живее със Соня (Стефка Янорова) - момичето, което обича. Като всеки артист, той съществува в своя си реален свят, който изведнъж тръгва "по острието на бръснача", когато на вратата... "почуква дяволът".
Захвърлен от години в панелна "душегубка", Павел получава от реституция старата къща на дядо си. "Обетованата земя", както я нарича героят, е превзета. Сбъднал е мечтата на три поколения.
Музика, любов и една стара красива къща... Филмът някак си подозрително започва с "хепи енд". Питаш се къде е уловката, какъв ще е капанът? От самото начало на "Опашката на дявола" се чувства атмосфера на загадъчност и необяснима мистичност. Някак съдбовно звучи музиката на Верди... Съдбоносно в живота на Павел се намесва и адвокат Шейтанов (Мариус Куркински). Странният тип с каменно лице и сатанинска любезност йезуитски изнудва композитора да продаде къщата. Загадъчно около дома се навърта и Мъжът в черно (Крикор Азарян). Недвусмислено се натрапва аналогията с други екранни вариации на тема "Дяволът и неговият адвокат". Тази конфигурация от персонажи се появява като лайтмотив до края на филма. Те не изнудват - просто отстояват присъствието си... Каква ще е цената, която Павел ще заплати, отказвайки на адвоката?... Сатанински звучат и думите на Шейтанов на финала: "Ние искаме къщата ти, не искаме душата ти..."
Любов - изкушение - грях... На това залага интригата до края на филма. Играта със Сатаната загрубява. Умело и интригуващо е създаден пътят, по който Павел "осъществява контакт " със самия Дявол. Няма страшни сцени или видения. Тръпката на екшъна отсъства от екрана и все пак... Героят застрашително стига до необходимостта да "повика" тъмните сили. Оплита се в низ от народни поверия, прокоби, предзнаменования... Първото го сполетява още в двора на къщата - посажда орех, което било лошо (щял да умре, когато стъблото станело колкото врата му). Но това е само началото... Попадайки в живописно и странно родопско село (на снимките на документалния филм, за който ще пише музика), Павел среща друг ключов за сюжета персонаж - баба Гина (Златина Тодева). Именно тя разкрива на музиканта поверието за дяволската опашка. (Когато Дяволът скрие нещо от теб, заклещваш под тежест червен вълнен конец - опашката му. Той се мъчи да се освободи и, за да не остане без опашка, ти връща скритото...) Да надхитрим Дявола? Трудна работа - когато искаш нещо от него, трябва и да му дадеш. Героят загубва златната си химикалка - талисман. Баба Гина му помага да я открие с помощта на "нейните си бабешки (дяволски) работи". Поверие-неповерие, не по своя воля Павел попада в ръцете на Дявола. Сатанински в живота му се напъхва и Марта (Ана Пападопулу) - като цената на изкушението, което в живота е най-обикновен флирт, но в равносметката си е грях. В единия случай заплащаш на дявола, в другия си наказан от Бога. Именно в този епизод се намесва темата за Бога. Павел открива в църквата на селото тъкмо баба Гина, която умее да надхитри Дявола, но почита и Бога или по-скоро се страхува от него... Тук в сюжета е преплетена още една история, която препраща към извечен библейски мотив - онзи за прегрешението, което винаги се откупва с наказание. Неслучайно името на един от героите в тази травматична история е Исак.
Още в самото начало на филма героят на Самуел Финци казва: "Обикновено правим това, което не трябва...". Делнична истина за човека и неговите слабости... Понякога сме принудени да влезем в сделка с тъмните сили, за да си възвърнем това, което е най-ценно за нас. Кога обаче си струва да посегнем към сделка с Дявола? И какво си струва да му поискаме?... Останал сам с музиката си, Павел решава да си върне изгубената заради неадекватната изневяра Любов. На каквато и да е цена. Опашката на Дявола е затисната... Героят получава каквото е поискал... Но и Дяволът взима своето... За последен път се мярва Мъжът в черно... и "отнася" със себе си "обетованата земя" на Павел. Червеният къс вълнен конец, освободен, отлита през прозореца на опожарената къща. Е, какво пък, да си запазиш душата не е малко!
Филмът разказва уж българска, наша, а всъщност универсална история. Тя е концентрирана в човека, разпънат между Дявола и Бога; в човека, у когото съществуват и Дявол, и Бог. Може ли да бъде добър и порядъчен, и да постъпи лошо? Може ли да обича някого искрено и да го нарани жестоко? Може ли да вярва в Бога и да се моли на Дявола? Това са основните въпроси, които поставя авторът Димитър Петков. Да, може. Отговаря в простичко разказана, но увлекателна и донякъде страховита история. История, която би могла да се случи навсякъде по света. С нейните герои всеки един от нас би могъл да се идентифицира. Ако я нямаше мистерията на дяволската опашка, филмът би изглеждал тривиален любовен триъгълник с полущастлив финал по време на реституция и мутри. Зловещите реалности на всекидневието ни присъстват на екрана, но без плакатен патос - туширани са чрез приказността на сюжета. Не се натрапват измислени демони и неидентифицирани тъмни сили. С мярка и съвсем адекватно Дяволът (Мъжът в черно) и неговият адвокат (Шейтанов) се вписват в контекста на историята. Реални герои, които носят белега на Сатаната. Марта - не по-малко реална, симпатично момиче клубен стил, се оказва жигосана със същия дяволски печат. Убедително е пресъздадена атмосферата на безизходно напрежение - от софийския квартал, през оперната сцена и клуба, до Родопите. При това е изваяна с ефирна лекота - без сюжетни фльонги, без етнографска атракция, без излишни герои... Филмът не се опитва да ни разказва за всичко от живота. Не ни вменява колко е сложен той и колко ние сме безпомощни. Няма лозунги, не се натрапват социални проблеми, няма пръст, който сочи и натяква - така не трябва! "Опашката на дявола" просто се опитва да ни въвлече в нова вариация на старата фаустовска тема.
Операторската работа на Христо Бакалов естетски "изважда" визуалната мистериозност на филма. Без изсилване и търсене на специални ефекти, от екрана лъха напрежение чрез яркия колорит, чрез едрите планове, чрез празните интериори... Камерата успешно поддържа атмосферата на трескава неудовлетвореност, позната и от първия филм на Димитър Петков "Тишина". Забавеният каданс на финала в "Опашката на дявола" с вторачването в полета на червения конец препраща към съзерцанието на източната естетика.
Музиката успешно подкрепя общия тон - Верди, Шопен, джаз, барабани... По-голямата част от нея сме слушали стотици пъти, но в контекста на филма тя през цялото време звучи някак дяволски. Неслучайно е използвана една от най-обречените опери на Верди - "Травиата". Драматизмът на музиката и условността на оперната специфика органично се преплитат в сюжета на филма. Музиката, зад която стои историята на Соня, звучи като контрапункт на съвременната музика, която твори и изпълнява Павел. Музика на два различни свята, обединени от изкуството и любовта.
За успеха на филма допринася и майсторски подбраният актьорски състав. Забележителна роля извайва Стефка Янорова, пресъздавайки "на ръба" два образа - на собствената си героиня Соня и на преплитащата се в живота й съдбоносно Виолета от "Травиата". Невероятно вдъхновено, с магнетична чувствителност Самуел Финци "разхожда" своя герой из шизоидността на случващото се - той е ту креативният творец, ту младият нещастник, допуснал малко или много дявола до себе си. Изключителна находка е мълчаливо-сатанинското присъствие на режисьора Крикор Азарян (Мъжът в черно), а Мариус Куркински (Шейтанов) изненадва с внушителна пестеливост в иначе натрапчиво контантното му поведение. Интересно в действието се вписва и лежерното изпълнение на изящната Ана Пападопулу (Марта). С неукротимия си темперамент и уникален колорот, Златина Тодева (баба Гина) доказва неукротимия си дух и в този филм.
"Опашката на дявола" е естетски, културен филм, чиято стилистика и изразни средства са пропити с топлота и човечност. Екранът е деликатно разпъван между своеобразната поезия и грубата реалност. Реалност, хвърлена във въздуха на финала. След като го стори в "Тишина", във втория си филм Димитър Петков отново взривява грозната действителност и илюзиите, сред които живеем. С елегантната си приказност "Опашката на дявола" буквално вълнува. Общочовешки, деликатен, филмът не се притеснява от вечността на своята тема, а напротив, настоява, че тя е не само важна, а и актуална. Стига да съумееш да й влееш нов живот.
От началото до края на "Опашката на дявола" не ме напуска усещането, че сме на "ръба на острието" - от едната страна сме ние и реалността, в която съществуваме, от другата - пак сме ние, изкушени от Дявола, молейки се на Бога.
Реализиран "дяволски" трудно, но в крайна сметка подкрепен от България, Япония и Русия, "Опашката на Дявола" доказва, че националната ни екранна идентичност би могла да бъде отстоявана и в такава абсурдна на пръв поглед копродукция. След окуражителния успех на "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова, вторият филм на Димитър Петков дава още един знак, че киното ни пулсира в унисон със световните кинематографични търсения. И още - че би могло да бъде достоен културен продукт, без да се впуска в експортни пируети или етнографска милозливост.
Дяволски или не, "Опашката на дявола" е радостен кинематографичен факт!

Мила Петкова


Мила Петкова (1969) е завършила кинодраматургия във ВГИК, Москва. В момента е докторант по "Публична реч и комуникации" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".
Опашката на дявола
Режисьор, продуцент и сценарст - Димитър Петков
Оператор - Христо Бакалов
Изпълнителен продуцент - Павел Васев
Копродуцент - Андрей Разумовски
Продукция на Паралакс филм/Фора-фильм М (Москва)/ Pianowa film INC. (Токио), копродуценти БНТ и Бояна филм ЕАД със съдействието на НФЦ В ролите: Самуел Финци, Стефка Янорова, Ани Пападопулу, Мариус Куркински, Крикор Азарян, Златина Тодева и др.