В мелницата
на театралното въображение


Четирима охранители на една дискотека разказват и разиграват различни истории, на които са свидетели по време на тяхната работа. Те са свидетели, но и участници едновременно, защото всичко, което виждат, е тяхното ежедневие, тяхното преживяване на видяното, техният живот. Това са младите хора от английските работнически квартали. За момичетата, за които разказват (и показват), 25-ата година е предел. След нея идва изхабяването. Спринтът към нея е бесен. Бързо износване, бързо живеене. Парите, изкарани на работа в супермаркета, отиват за дрехите и евтината козметика за дискотеката, където се търси момчето (и обратно - момичето), за бирата, за дрогата, употребена в мръсните тоалетни, за таксито, в което на финала момчетата катастрофират. В същия бърз ритъм протича и спектакълът на Съни Сънински, смесващ успешния си опит от кукления театър с възможностите на драматичния.
На сцена са четирима актьори, облечени в черни панталони и фланелки без ръкави, въоръжени с по една бяла палка. Има и една бяла врата в рамка. Това е всичко. Оттук насетне въображението на режисьора и актьорското умение превръщат палките в сламки за "пиня колада" на девойките, в аркансил и молив за очи, в ръчки на мотоциклети, в коневръз пред дискотеката, на който момчетата чакат реда си, и пр. и пр. Вратата е асансьор, бръснарски салон, маса в заведение, кола, накратко, оскъдните предмети на сцената актьорите превръщат в нужните за действието аксесоари. Те разиграват и компанията на момичетата и тази на момчетата, но особено първото е направено с достатъчно чувство за хумор и мярка, избягвайки елементарната пародия, позната от всякакви шоу-програми. С ирония, тъга и опит за поезия актьорите представят желанията на различните персонажи, които охранителите виждат всяка вечер - с отстранение, но и със съзнанието, че са едни от тях. Опитът за излитане, за екстазно напускане на рутинното ежедневие, каквото е дискотеката, завършва във финалния образ на тоалетната, в притъпеното от алкохола отчаяние от непостижимото. Само в мелницата на свободното театрално въображение е възможно смилането на втръснали ежедневни образи в картината на живота на по-голямата част от едно поколение - без натуралистични отражения, потискаща вулгарност или укоряващо-назидателно пренебрежение.
Режисьорът е въвел пиесата на Годбър в българската рап-култура, в жаргона не само на тинейджърите, слушащи масово Мишо Шамара, "Ъпсурд", Румънеца и Енчев и пр., а изобщо в делника на едно поколение, на един масовизиран начин на живот, който тук трудно можем да наречем като английските критици "градския живот на работническата класа", а по-скоро, живота на масовата "класа" или на повечето млади българи. И като добавим към това режисьорската и актьорска изобретателност, не е за чудене, че спектакълът е много посещаван и харесван (особено от млади хора) - сцената им говори чрез своето въображение за техния живот.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Охранители от Джон Годбър, превод Анна Христова. МГТ "Зад канала". Режисьор Съни Сънински, сценография Петя Стойкова, музика Стоян Михалев и Виктор. Участват Георги Къркеланов, Петър Калчев, Филип Аврамов и Христо Мутафчиев