Телевизията -
обществена и частна
(в помощ на новия председател на СЕМ)


В последното през миналата седмица предаване на "Шоуто на Слави Трифонов" новият председател на Съвета за електронни медии г-жа Маргарита Пешева беше подложена на едно изпитание - да заяви и определи що е то обществена телевизия и по какво тя се различава от частната. Не бива да отричаме, опит за такова определение беше направен: обществената телевизия се занимавала с проблемите на болните, старите, отхвърлените; то обаче, макар да е вярно, е прекалено частично, за да е достатъчно. Някак си бе забравено да се посочи, че диференциацията "обществено-частно" от логическа гледна точка е некоректна, тъй като това са две понятия, разположени на различни формално-практически равнища: първото посочва полето на функциониране на медиата, докато второто - начинът, който прави възможен това функциониране. Коректното разделение в случая е не "обществено-частно", а "бюджетно-частно", като в същото време задължително трябва да се помни, че всяка телевизия всъщност е обществена, тъй като тя действа именно и само в обществен ареал, никъде другаде. В този смисъл bTB или Нова телевизия са също толкова обществени, колкото е и БНТ, разликата е само в това кой държи основния пакет акции - Мърдок или Кириаку от едната страна, българската държава - от другата. Ето защо начинът на субсидиране на медиата не е решаващ за характера й, въпреки че Слави Трифонов точно в този пункт страшно завидя на настоящата директорка на националната телевизия Лили Попова - че "цицала" от три места - реклама, бюджет, обществени такси, докато той, горкият, само от една - рекламата. Ала била частно притежание, била държавно, телевизията в еднаква или поне в приблизителна степен може да бъде обществена, ако, разбира се, първо, работещите в нея и нейното ръководство желаят това и, второ, тези, които я контролират финансово, не се месят в редакционната политика. И тъкмо тук е големият дефицит на българската държавна телевизия, непозволил й досега да се превърне в обществена - властта прекалено често е изисквала и настоявала от нея да я обслужва и обгрижва за сметка и в разрез с обществения интерес. Прекалено често се е случвало провиждането "телевизията - политическата машина" и този акт тотално деконструира всеки индивидуален или колективен телевизионен жест на суверенност. С други думи, телевизията твърде много се е интерпретирала като слуга на политиката, не на обществото.
Но какво все пак е обществена телевизия? Образно казано, такова животно - само и единствено обществена телевизия - май няма. Има отделни предавания, които са обществени, и други, които не са. Няма телевизионна програма, която да е докрай обществена, както и няма телевизионна програма, която да е изцяло необществена. (И е напълно прав Георги Лозанов, когато казва, че "обществената медиа не е моята медиа", че тя не е медиа на идентичността и винаги разочарова, защото в нея няма "печеливша гледна точка".) Но дори специализирани канали като ММ или Animal planet имат тая функция, доколкото те също изпълняват някакви подобни задачи - например да "отстранят" дадена група хора от тегобите на деня, отвличайки ги в света на поп-музиката или на животните. Така погледнато, обществеността на една телевизия е чисто количествен показател: колко предавания от програмата са посветени на социални проблеми и болежки. И ако в нея има повече рубрики за "болните, старите, отхвърлените", тя е повече обществена. Само че не единствено за тях: едно предаване като "Е-80", което тече по Канал 1, също е обществено, ако и да не е с тематика "българските клетници". Както и "Новините" на bTV засега са "по-обществени" от "По света и у нас". Въобще "общественото" е твърде разтеглив епитет и може би именно това трябваше да се каже на "изпитващия" Слави Трифонов, който, прочее, също прави обществено предаване. Но едно-единствено нещо е сигурно: в него като понятие задължително влиза независимостта, сиреч обществената телевизия е независима телевизия; последното е условието sine qua non, без което всяка медийна "общественост" хвръква по дяволите. И тъкмо поради това Българската национална телевизия още не може да се припознае като обществена, което императивно очертава два пътя пред новия СЕМ: на провала, ако реши да замени една политическа зависимост на БНТ с друга; на възхода, ако намери механизма за независимост на медиата. Задача, която НСРТ не успя да реши, дано СЕМ има успех...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин