Конкурси по нашенски
Отворено писмо

До Светлана Байчинска - председател, Митко Тодоров, Светлана Панчева, Илия Добрев, Недялка Милева, Мария Матеева, Хана Шварц, Иван Голев и Катя Петкова - членове на Националната експертна комисия за разпределение на субсидията от 16-ата сесия за подкрепа на театрални проекти


Уважаеми дами и господа,

Ще ви помоля публично да разясните мотивите си да поставите в графата "неодобрени" за финансова подкрепа за разпространение спектакъла "Три сестри" на Театър "София". За художествената стойност на това представление на Стоян Камбарев ми е неудобно, обидно, почти гнусно да дебатирам по настоящия повод, но ще ви припомня, ако ви е убягнало, факти от обществената му и специализирана оценка в национален и европейски мащаб. Участие във всички български театрални форуми, получаване на всички възможни награди от тях, в това число 3 статуетки "Аскеер" и 4 годишни награди на САБ, сериозни критически изследвания и безпрецедентни за региона анализи на режисьори, актьори, сценографи (вж. "Три сестри" - разговорът продължава" в "Култура", бр. 13 от 1999). След като това представление бе изумително пренебрегвано както в началото от директорката на театъра, в който се случи (рехаво програмиране за сметка на ярко пошли помии - вж. "Култура", бр. 10 и бр. 14 от 1999), така и от анонимни комисии, в чиито афиш от 10 български спектакъла за показ на френски селекционери то не присъстваше, то все пак бе "промушено" пред строгия им поглед и бе моментално и адекватно оценено. Знак за което е предстоящото му представяне на фестивала в Авиньон'2002. Спектакълът бе игран на фестивала в Нитра и са му отправени покани от театрални форуми в Белгия, Швейцария, Румъния и Китай. Засега. Четвърти сезон то пълни залата си и "препълва" зрителите си, някои от които повтарящи и потретващи преживяването си. За това именно представление, гордост за което и да е театрално общество, каймакът на българската театрална сметана във ваше лице не намери основания да отдели исканата сума от 3550 лв. (не е печатна грешка - три хиляди петстотин и петдесет лева), с което подписва духовната му и физическа кончина - от 17 участници в него, само 6 са щатни. Останалите 11 са външни, т. е. на гастрол, чиито хонорари директорката едва ли дълго ще може да плаща от бюджета си, което означава, че то пада от афиш и в най-добрия случай публиките на предстоящите форуми ще общуват с мъртвия му скелет. Телесността и душата му не могат да се замразят в камерата на "вече постигнатото" - без живеене в конкретна театрална среда поне веднъж месечно му казваме "сбогом"...
Вашето безпрецедентно в грозотата, неекспертността и естетическия си произвол решение добива ужасяваща плътност, когато го разгледаме в реалния му, поставен от вашия художествен вкус, контекст, а именно:
1. Колко и кои са другите "неодобрени за разпространение" от общо 30-те кандидатствали реализирани проекти? Цифром те са 6 (словом шест) за драматичен театър:
- ЕТ "Янец-Янко Велков" (?) - "Парникът" на Пинтър, реж. Деляна Манева;
- ДТ-Монтана (!?) - "Когато гръм удари" на Яворов, реж. Бойко Илиев;
- Варненско театрално общество (?) - "Чудо" на Иван Радоев, реж. Румен Велев;
- ДКТ-Пазарджик - "Боряна" на Йовков, реж. Красимир Ранков;
- ДТ-Стара Загора (!!!) - "Чудо" на Иван Радоев, реж. Стефан Делев;
- ДТ-Бургас - "Чудо" на Иван Радоев, реж. Иван Урумов.
С извинение към тези трудещи се режисьори, но вашата подредба, мисля, е единственият им отпуснат от съдбата шанс да присъстват в режисьорска линия редом със Стоян Камбарев. За този факт от своите СV-та те трябва да поднесат цветя на творческата ви съвест.
2. Какви са проектите, които се радват на вашето строго "да", е не по-малко любопитно и омерзително да погледнем. Тъй като те са публикувани в бр. 43 на "Култура" от т. г., ще цитирам "избрано":
- ДКТ-Шумен (!?) - "Михалъ", реж. Юри Статков (!!!);
- ДТ-Благоевград - "Църква за вълци" (!!!), реж. Пламен Панев (!!!), "Трите прасенца", реж. Стефан Поляков (?!);
- ДТ-Габрово (?!) - "Вчерашни целувки" (!), реж. Невена Митева (!!!); "Ключът" (?) - реж. Димитър Стоянов Нов (?); "Лемминг" - реж. Невена Митева;
- МГТ "Зад канала" - "Казаларската царица", реж. Бина Харалампиева (!);
- ДТ-Сливен - "Българи от старо време", реж. Николай Априлов (!!!);
- Театър "Възраждане" - "Женско царство", реж. Георги Георгиев (!);
- ДТ-Пловдив - "Сладката птица на младостта", реж. Бина Харалампиева; "Bai Ganyo" - реж. Петър Кауков (?).
Това, уважаеми читатели, е елитът на българската режисура. Не се учудвайте, че почти не сте чували техните имена (с изключение на Бина Харалампиева) - ние, прекарващите вечерите си в театралните салони, почти не сме гледали техни спектакли на софийска сцена, дори като гастрол, а камо ли като реализация на столичен терен. А когато сме гледали (Невена Митева, Пламен Панев), сме тъгували, че регионалните публики живеят с представата за театър чрез техните сурогати. Сред тази естетическа утаеност, изпъкната като елит от Вашата Национална Експертна Комисия, обидно за всички присъстват две реални фигури в българския театрален релеф - Крикор Азарян (с "Трамвай "Желание" в Смолян) и Борислав Чакринов (със "Свидригайлов и другите" в Бургас). От кумова срама ли сте ги цъфнали до Юри Статков и Николай Априлов?
И аз, като човек с нормално чувство за приличие, с нормална доза надежда внучката ми един ден (разбирай 2030-а година) да живее в нормално гражданско общество, като нормално изпълняващ данъчните си задължения индивид (извинявай, Пламене Марков - но да, и като данъкоплатец говоря, не са ли това пари на всички ни, за да има българско изкуство - професионализъм някакъв, ако не духовни висоти?), от свое име и поне от името на "обществото "Три сестри" - по сполучливия израз на Асен Аврамов - питам кои са причините за вашето решение:
а) не знаете за какво става дума - кой кой е и какво прави в българския театър?;
б) не ви пука какви са последиците, когато въртите жалкото кранче на паричния поток - колко хора няма да стъпят поне 5 години на театър, след като гледат представление на Невена Митева, и колко хора няма особено какво да гледат от хоризонталата на спектакъла на Стоян Камбарев?;
в) на Стоян Камбарев, поради принадлежността му към нефизическия свят, няма какво да се подмазвате - той няма да бъде фактор в следваща комисия, когато ще се разглежда подкрепата на евентуален ваш проект?
*
Грозно, доста грозно. Безхаберност, безсъвестност и безочие, които прекрачват в калните води на арогантно хилещ се цинизъм. Вие сте държавата, господа! Вашето държане ме кара да мисля, че и най-великата, справедлива художествено и балансирана социално реформа да се промисли и "преформулира", тя ще се провали, защото ще бъде профанизирана и изкормена от смисъл от "човешкия фактор".
Вашият неотговор на настойчивия ми въпрос - по какви мотиви и спрямо кой критерий картинката на ценното и неценното в настоящия ни театър получи този долнокачествен кривоогледален образ, ще тълкувам по единствено възможния начин - като пълно съгласие с а), б) и в) на моя простодушен гняв.
А по какви критерии се сформират национални експертни комисии (и може ли самотната фигура на Светлана Байчинска да легитимира подобна компания?), е въпрос, на който Министерството на културата сигурно някъде дълбоко в ръкава си крие отговора.
Прозрачност, отдалечаващ се във времето, миражен блян наш!

3 декември 2001 г.

Аве Иванова



Въпроси, без които не можем