Към достойнството

Първото нещо, което забелязвате на влизане в "Остатъкът от деня", са колосаните детайли. Нищо в тази книга не е претупано; постройката на разказа се въздига изискано и импозантно като описваното в него имение. Да, приятно, несъмнено: както показва скорошното увлечение на литературните новобогаташи по костюмната драма. Ако останем при този ракурс, бихме видели Казуо Ишигуро като японски турист, запечатал на свръхчувствителна лента причудливите нрави на отминала епоха.
* * *
Ако сте гледали филма, сигурно смътно си спомняте несбъдната любовна история на викториански фон. Екранната версия оставяше впечатлението, че основният конфликт в сюжета е между любовта и дълга, между умението да консумираш удоволствието и упорството да бъдеш безупречен в онова, което вършиш. Връзката между Силния Сухар и Сантиментално-страстната му Спасителка е заложена в огромна част от модерните поп-фабули; затова и съвременният зрител и особено (в мое лице) зрителка автоматично припознават мис Кентън на Ема Томпсън за агент на действието. Мистър Стивънс на Антъни Хопкинс е твърд, ексцентричен и чудовищно безчувствен. Ако гледаме на филма така, единствено липсата на щастлив край го предпазва от смущаваща прилика с "Шоколад" например.
* * *
За моя радост обаче главният акцент в книгата не беше противоречието между разум и чувства, а конфликтът в мотивацията на главния герой. Мистър Стивънс е обладан от ясна и далеч не ексцентрична, нито ретроградна идея. Той иска да живее достойно. И формулира достойнството според собствените си представи в рамките на обществото, в което задача на всеки е да изпълни полагаемата му се роля с максимална компетентност и усърдие. Усещането му за собствена значимост се усилва от физическата близост с върховете на политическата йерархия - той вярва, че като организира безупречно приемите в имението на господаря си, допринася за прогреса на човечеството, за световния мир. По ирония на съдбата се оказва, че е правил тъкмо обратното - неговият господар лорд Дарлингтън е бил марионетка на Рибентроп и проводник на нацисткото влияние в Англия. Какво следва да направи примерният иконом? Да се опита да си изгражда и отстоява собствена позиция по всички въпроси, макар да съзнава непропорционално слабата си компетентност и възможност да оказва влияние, или да продължава да се гордее, че "хора като вас и мен поне се опитват макар и с мъничко да допринесат за нещо стойностно и истинско". Впрочем при честата смяна на политическото русло моделът "мистър Стивънс", моделът на професионалиста, който намира смисъл в това да върши работата си добре, изглежда много привлекателен. Затова ми беше изключително интересен въпросът, който героят на Ишигуро си задава в края на книгата:
"През дългите години, докато му служех, вярвах, че правя нещо, което си струва. Не мога дори да кажа, че сам съм извършил грешките си. И ето сега се питам - какво достойнство има в това?"

Зорница Димова





Казуо Ишигуро. Остатъкът от деня.
Превод от английски Правда Митева. Издателство Рива.
София. 2001.