За правата и обратна пропорционалност
Съветът за електронни медии реши да покаже, че работи яко и махна директорката на БНТ. Защото нямала достатъчно стаж в телевизията. Последваха смехотворни в наивността си, спънати и унизяващи публиката с неинтелигентността си обяснения на председателката на СЕМ как и защо се е стигнало до това решение, което въвежда принципа на обратно действие на един закон и което застига директорката на БНТ два месеца преди да изтече мандатът й.
Уволнението на Лиляна Попова от поста генерален директор на Българската национална телевизия не може да ни изненада истински. Защото каквото и да си говорим, българинът - въпреки че понякога се опиянява от надежди - вижда нещата в дълбочина:
Не може той да се изненада от решение на Съвет за електронни медии, избран по този начин - без каквото и да е съобразяване с медийната среда - и в този състав.
Не може да се изненада, защото изборът се основава на изработения от Народното събрание (медийната комисия) закон, за който още преди предлагането му се знаеше, че в основата му ще е отмъщението.
Не може да се изненада българинът и защото знае как по комшийски и по приятелски се правеше листата на НДСВ, която заседава в това Народно събрание.
Ако в Парламента (в листата на НДСВ) имаше достатъчно квалифицирани - и отговорни за последствията от делата си - люде за медийна комисия, те биха си задали доста въпроси, преди въобще да пристъпят към промяна на закона за радио и телевизия. (Например: какви промени в стария?; необходимо ли е въобще премахването на НСРТ в страна, която отчаяно се нуждае от стабилни и непроменящи се институции? и пр.)
Ако медийната комисия се бе замислила повече за състоянието на електронната медийна среда и не се беше заинатила отмъстително в изискването членовете на СЕМ и директорите на БНТ и БНР да имат пет години стаж в съответната (за директорите) медия, изискуемият профил за избор на тези отговорни хора би бил доста по-широк. И щеше да направи необходимите промени в обществените медии много по-възможни.
Ако СЕМ беше си поставил за задача усъвършенстване на дейността по регулацията на електронните медии, вместо революционно и демонстративно скъсване с наследеното от НСРТ, той щеше да е загрижен повече да не оставя БНТ в случайни ръце, а да направи правила за прозрачен и качествен конкурс, за да намери качествен и талантлив директор, който да прави талантлива и обществена телевизия.
Уви. Случи се единственото възможно при тази законова рамка и при този състав на СЕМ - заигра се на дребно, по възможно най-неинтелигентния начин.
Но пък случилото се има две добри следствия. Може би царските депутати (и не само те) ще разбират най-накрая, че продължителността на стажа (в тв, радио или парламент) не е право пропорционален на компетентността. Може и да е обратно пропорционален.
Както и че количеството написани книги също може да е обратно пропорционално на интелигентността.

Култура