Отворено писмо
До г-н Александър Морфов
директор на Народния театър "Иван Вазов" - София


Уважаеми господин директор,

Долуподписаните, единият театровед, а другият литературовед, благодарим за приноса, който ръководеният от Вас театър направи към теорията на драмата. Стана ясно, че в композицията на драмата е възможен още един тип пролог, да го наречем Пролог във фоайето (да не се смесва с "Пролог на небето" от Гьоте).
Това забележително откритие бе направено на 8 декември, събота, във времето между 18.20 и 18.50 часа. Вечерта беше студена и зрителите на предстоящето представление бързаха да влязат в сградата на Народния театър. Вътре, във фоайето, ги очакваше изненадващ мизансцен - вратите към страничните коридори бяха затворени. Така публиката се намери в клопка - отпред затворено, а отзад от входовете напират премръзнали новодошлите. Стана тягостно, обидно, а за някои и притеснително - пожарът в Младежкия театър едва що беше потушен. Отпред коридорите на Мелпомена и на властта продължаваха да мълчат. Тогава излезе наяве и още нещо - голямата разлика между театралната и футболната публика. На такова поругание футболната публика би реагирала по своему, при което дюдюканията, ревовете и ритниците биха били най-невинната част от справедливата й реакция. Многострадалната театрална публика реагира по интелигентски, като на три пъти чрез ръкопляскане се опита да привлече внимание върху себе си. Никой, разбира се, не я погледна. Театралната управа дава ухо само на одобрителното ръкопляскане.
След глух ропот и притеснения Прологът във фоайето завърши и на публиката й бе позволено да продължи към салона.
Въпреки че фоайето бе претъпкано до задушаване, когато влязохме в салона и седнахме, оказа се, че много и много места са празни. Всеки празен стол в театралния салон може да навява тягостни чувства, но само не и в случая. Просто съобразихме какво би станало, ако салонът бе пълен или препълнен (а постановката на "Дванайсета нощ" и особено актьорът Валентин Ганев заслужаваха и тълпа правостоящи).
Освен към теория на драмата, бе направен принос и към социологията на театъра. Днес по света се изследват начините, по които театрите пропъждат публиката си. Случилото се в софийския Народен театър допълва картината.
Извиняваме се предварително, че няма да приемем Вашите извинения. Ако Вие - директорът и директорският Ви екип бяхте сред нас и лично обяснявахте причината за инцидента, не би се стигнало нито до това писмо, нито до закъснели извинения.

Весела Груева
Никола Георгиев