Стана така, че пиша тези бележки в Деня на банкера - Никулден, и се чудя случайно ли е това, или има някаква връзка. Може би и банките, подобно на националните експертни комисии, работят успешно, когато наличието на пари се срещне с онова, което наричаме "човешки фактор". При тези редки, но продуктивни и красиви срещи, най-важното е доверието на клиентите (в нашия частен случай - на театралното съсловие). То може да се породи само ако обществено-приемливите критерии при оценяването на проектите са публично огласени, дебатирани и (при необходимост) коригирани; и ако решенията на комисиите потвърждават следването на тези критерии.

Текстът на Аве Иванова не може да не предизвика реакции. Както повечето й текстове. Тя не може да бъде заподозряна в гняв, породен от отхвърляне на неин проект, т. е. в каквато и да е користност. Патосът й е чист, което, за жалост, не пречи понякога, според мен, да е несправедлив и краен.

Националните експертни комисии (НЕК) възникват като временни обществени органи към Националните центрове по отделните изкуства със задача да разпределят определени субсидии за подкрепа на проекти в съответната област. Те са независими при вземането на своите решения. Всичко това е известно, но опитът от работата им вече няколко години все още не е анализиран и обобщен. Досега коментарите около решенията на подобни комисии се свеждат като правило до подмятания, чиито автори или вдъхновители лесно могат да бъдат разпознати като лично огорчени от взетите решения.

Смятам, че е наложително да се говори спокойно и конструктивно по проблемите, възникващи от досегашното функциониране на новото за практиката на нашия театър финансиране на проекти. Нека се ограничим тук и сега само до театъра.
Колко много въпроси възникват!
Например: Как се сформират националните експертни комисии? Какъв е мандатът им (по срок, но и по формулиране на мисията им)? Как се формират и коригират от прилагането им в практиката критериите за оценяване на проектите? Как и кой определя приоритетите за дадена сесия? Каква е честотата на провеждането на сесиите и какви суми се разпределят на тях? Каква е "обратната връзка" (извън чисто финансовата), как и кой се произнася по художествената или социокултурната ефективност на финансираните проекти? Как и каква отговорност носят НЕК за своите решения? Как решенията на отделна комисия се вписват в някаква по-обща линия, която би трябвало поне да се успоредява с културната политика (каквото и да значи това)? И т. н.

Да погледнем дори само последния въпрос, в който се събират криволичещите линии на другите. Едно страхливо решение на министър Емма Москова да променя състава на НЕК за всяка сесия бе представено като радикална стъпка срещу подозренията, че комисиите раздават средствата помежду си, че има "абонирани" за одобрение, и други - обречени на не... Така с лекомислен замах се ликвидира възможността даден състав на НЕК да реализира свой по-дълготраен замисъл, да построи свой проект за театрална политика в рамките на примерно дву- или тригодишния си мандат, да има време и право за коригиране в крачка в зависимост от качествената оценка на реализираните проекти и т. н. Тогава и само тогава можем да говорим за истинска отговорност на подбраните експерти пред театралния процес у нас.

Разбира се, трябва и сумите, отделяни за подкрепа на проекти, да бъдат много по-големи. Защото на този начин на финансиране на нашия театър принадлежи бъдещето. А засега Министерството на културата може да си позволи само такива суми, които поставят финансирането на проекти между сухите тренировки и бъдещата практика...

За да споделя тези няколко думи, изпълнен с кумова срама, се "цъфнах" до пламенните редове на Аве Иванова. Тук няма отговори, а само опит да се формулират някои от въпросите. Просто и по този проблем, както и по много други, които театралната реформа поражда, трябва да се дискутира. Към което и приканваме в деня на мореплавателите бедните, но горди екипажи на пробитите ни театрални кораби...

6 декември 2001

Никола Вандов