Жан-Бернар Помие
(пре)разкрива Фантастичната


Името му е познато у нас толкова отдавна, че само преди десетина дни един колега беше повече от категоричен, че Помие гони 70-те. Всъщност той е само на 57 години и наистина не е за вярване, като се има предвид откога е започнал и колко е направил. А на сцената чудесният френски музикант изглежда все така млад, чаровен, внушаващ и артистичен. Не го бях слушала като пианист от края на 1988 г., когато откри Третия новогодишен фестивал като солист на Фестивалния симфоничен оркестър с Емил Чакъров - Втория клавирен концерт от Брамс. Сега той гостува на Софийската филхармония като пианист и диригент с френска програма - Сол-мажорния концерт на Равел и Фантастична симфония на Берлиоз.
По принцип приемам скептично превъплъщенията на известни инструменталисти в диригенти - има много примери за тяхната несъстоятелност. Примери на големи музиканти. В Равел-концерта Помие свири и дирижира. Може би другаде този пасианс му е излизал, но тук капризната инструментална фактура, която изисква брилянтна чистота и точност в тембровата пулсация и ритмичната организация, не бе овладяна от оркестъра със свирещия диригент пред него. Колкото и целеустремен да бе Помие и колкото и да се виждаше, че знае как да го направи. Пианистът Помие продължава да ми бъде интересен с темпераментната лекота, която излъчва; това не е пианистът, който желае да те порази, той музицира просто, но и елегантно, и звучно с удоволствието на играещия човек. Голямото събитие се случи във втората част на концерта, когато диригентът Помие изигра по един невероятен начин партитурата на Фантастичната на Берлиоз. Сугестивната му сила е действително забележителна; беше добавил детайлите на собственото виждане за оркестровия звук и имаше моменти, в които като че за първи път чуваш произведението. Идеята за лайтмотива и за цялостност в програмно-сюжетната линия на творбата заблестя най-вече чрез различното балансиране на групите и градацията в пре-показването на оркестровите идеи на автора. Самият оркестър се подчини с удоволствие на артистизма и музикалната мощ на диригента. И преживяването бе от щастливите. Можах за пореден път да се убедя, че когато се случва нещо рядко, нещо извънредно - то се усеща от всеки, който е в залата, независимо дали е на сцената или на слушателския стол.

Екатерина Дочева







Кресчендо
декресчендо