Маймунджилъци

Изхвърлиха ме от Университета още на първата година. Хванаха ме да преписвам на изпита по метафизика. Надничах в душата на съседа си, Уди Алън

Комичното е нещо ново, разрушително, ускорено и лекокрило, неуважително, ексцентрично, анархично, сексуално, игриво, но без правила и с главата надолу, то е безогледно езиково и идеологическо "престъпление", но не само това, както и за да си човек, не стига да отговаряш на описанието в атласа по анатомия. Мога отговорно да заявя, както казват отговорните хора в новините, че ако най-голямата сила на българското радио е в разнообразната музика, най-очевидната му кастрация е хуморът.
"Хумористично" за ежеседмично предаване звучи точно толкова притеснително, колкото "поетеса" за млада дама с неуточнени умения. Лошото е, че досега не ми се е случвало притесненията ми да не се оправдаят - тук включвам и новото за мен предаване "Преди употреба разклати" (от 20 до 22 часа в събота по "Експрес"), за което се надявах цели 3 минути, че може да представлява алтернатива на тъжните смешки по "Христо Ботев" и истеричните вряскания по "Дарик" (през тези три минути течеше онова "щип щибидидип" на Румънеца и Енчев, което до края си остана най-забавният текст в ефира на радиото).
Изглежда невероятно до каква степен тъкмо в най-свободната област на духа в българското медийно пространство (сиреч пространството, което би трябвало да принадлежи на всички ни) се рециклират едно към едно най-изморените и сковани модели. Вярно е, че е страшно кастриращо първо да обявиш, че по програма ще разсмиваш всяка седмица, а после да догонваш на всяка цена обещанията си. Въпросът обаче е защо? Въпросът винаги е този.
В "Преди употреба разклати" се случва същото, което и навсякъде в гилдията на "професионалните" смехотворци. Любимата тема е българщината, без да се отчита, че обществото ни и без друго е толкова оксиморонно, че шегите с реалността изглеждат преобладаващо безвкусни заемки. Най-актуалният елемент са закачки с Бин Ладен и талибаните - не заслужават коментар. В класацията на безсилието следват обичайното драматизиране на вицове, изровени от интернет; елементарни игри на думи (от калибъра на "бакалавър" с "баклава"); кратки обяви в стил "клуб НЛО" ("астролог-нумеролог гледа на карма и кайма"). Най-вълнуващата придобивка на фона на също така утвърдената през последните години байганьовщина (уж-диалектно говорене, евентуални цигански акценти и закачливо сленгово хулиганене в стил ранния Влади Карамфилов) е вече изтощената симеоновщина с "вервайте ми, като му дойде времето". Еротичните шеги още се ровят в "чукчета", "Чук и Гек" и зачукване на пирони; "задкулисният" смях вече е част от задължителната програма.
Въобще - още нещо твърде бездушно, безцелно, безпаметно, безвкусно и безгръбначно, за което надали трябва да се винят сценаристите от "Експрес" (не и хората, създали рекламния слоган "Бизнесдамите знаят, че големият... рекламен пакет не е за изпускане. Затова бизнесгосподата желаят да го имат", със съответните подписквания и хъмкания, не те!). Вината е по-скоро на целокупното българско нежелание за замисляне, съчетано с нужда от конвулсивно кикотене. Много физиология, малко дух, с две думи. Или пък трябва да завърша с Уди Алън: "Предимството на това да си умен, е че винаги можеш да се направиш на глупак, докато обратното е съвсем невъзможно"?

Нева Мичева








От въздуха
подхванато