Браво на СБХ!
На 5 и 6 декември 2ОО1 в зала 3 на НДК се проведе XII извънредно общо събрание на Съюза на българските художници. В дъното на извънредността не стои скандал, а съвсем прозаичен повод - закон. Попадайки сред организациите, регистрирани досега по Закона за лицата и семействата, СБХ трябва до края на годината да се пререгистрира по новия Закон за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Уставът бе радикално променен и в документите на конгреса (както продължава да се нарича неофициално ОС) за улеснение бяха подчертани точките, взети директно от закона, които не подлежат на промяна. Заедно с документите бе раздаден и проект за "Етичен кодекс на професионалните художници в Р България (Норми за професионална етика)", който пък според проекта за устав трябва да бъде приет от Управителния съвет на СБХ, но за това ще стана дума по-долу.
Предварителните нагласи бяха обичайните: тревоги кой "ще вземе властта" и очаквания, че ще дойде Светлин Русев и ще направи незнайно какво. В добавка бяха трепетите на деня - вероятно СБХ ще вземе отношение по борбата на Вежди Рашидов с полицая пред Софийската община. Имаше и радикални идеи - например да се избере председател и УС още в първия ден, за да може вторият вече спокойно да се посвети на устава. Обръщането на дневния ред обаче е неприложимо, защото по традиция главните вълнения на членския състав са около избора. И е съмнително дали някой въобще ще си даде труд да дойде за обсъждането и приемането на устава.


Общото събрание, както е обичайно за членовете на институцията, бе открито с час закъснение и с приветствие от най-възрастния член Любен Гайдаров. Последва четене на ужасяващо дълъг списък от починали художници и критици в периода 1999 - 2ОО1, които бяха почетени с минута мълчание. После от трибуната бе констатирано, че от 2823 членове на СБХ в залата присъстват 254, тоест по-малко от една десета. Дойде ред за гласуване на дневния ред - съвсем формално, тъй като според новия закон той е бил публикуван в Държавен вестник месец предварително и не подлежи на промяна.
Четенето на докладите на УС на СБХ, Творческия фонд и Контролната комисия премина при ограничен състав в залата и значителен брой конгресмени във фоайето, радващи се да се видят след дълга раздяла. И жалко за пренебрежението, защото докладът на председателя съдържа интересни моменти, един от които е спорът със Софийския университет за сградата на "Шипка" 6. По принцип всеки нов ректор се захваща с нея и после претенциите постепенно замират, но сега нещата са сериозни и се водят съдебни дела. (Знае се, че СБХ е настанен в тази сграда до построяване на друга, специално за неговите цели. Разбра се, че вече има "петно" за строеж. По този повод на другия ден Димитър Остоич предложи безплатно услугите си на следващото ръководство с цел "сградата да се освободи от претенциите на СУ". И призова - "Не бързайте да строите!")
Докладът на Творческия фонд отчита ръст на приходите - приблизително тройно спрямо 1998. Но продължават проблемите с остарялата техника и с "облагодетелстването на отделни лица за сметка на предприятието". Докладите, този на Контролната комисия също, не пропускат да отбележат, че изложбите на СБХ са посетени "от много почитатели на изобразителното изкуство, в това число и двама за мандата Премиери, Председателя на Народното събрание, както и от Президента на Р България"...
Пристъпването към Устава разбуни духовете. Още Първа глава предизвика смут с определението, че СБХ "осъществява дейност в частна полза на своите членове". На този етап юристите трябваше да обясняват вариантите за регистрация с "частна" и "обществена" полза, предимствата и недостатъците на двата варианта, предвидени в закона: в първия случай не могат да се получават пари от държавата, във втория - може; в първия случай при закриване на съюза собствеността се разпределя между членовете на СБХ, във втория - отива при друга организация със сходна дейност и т.н. Но най-важното е, че в един момент "частната" полза може да стане "обществена", но обратното е невъзможно. В развихрилите се страсти се чу: "Трудът на художниците не е ли общественополезен?", а като контрапункт - "Съюзът е гилдия, заедно сме, за да си помагаме", "Нищо лошо няма, ако работим като организация на нашите членове, а обществената полза така и така е налице". Сред постоянните призиви "Да дадем думата на юристите" извиси глас една художничка (светът е загубил прекрасна декламаторка) в полза на "обществената полза", като припомни, че Съюзът винаги е помагал на членовете си дори в затвора, например Жендов, а "Живков извика (замисля се)... Нейков", и т.н. Друг съюзен член я подкрепи: "Винаги съм се надявал, че Съюзът работи на открито, а не на тъмно, така че държавата да не го хване. Пет пари не давам за имуществото. След като СБХ бъде изтрит от нашето отечество, аз няма да се чувствам горд, че съм художник". (Комплексите са страшно нещо, обсъдихме в кулоарите. Заради тях се жертват както своите, така и общите интереси. Колко ли художници се изживяват като такива само в качеството си на членове на СБХ?)
Втората глава от устава предизвика по-скоро терминологични дебати (например да се заменят "средства" с "дейности" или обратното), нарушавани от забележките на Николай Труфешев за проблемите на устава и тези на правилника - "Колкото е по-кратък един устав, толкова по-добре". И продължи: "Пише - да се осигурява диалог, да се осигурява информация. Ами ако не се осигури? Това е нарушение на устава..." (Обикновено Николай Труфешев внася цвят в общите събрания, но сега, честно казано, очаквах повече от него.)
Така глава по глава се стигна до "Дял втори. Управителен съвет". Драмата, както винаги, е до състава на УС - представителство по секции или не. През някой и друг конгрес системата се сменя и винаги има недоволни. Късно вечерта въпросът бе оставен за сутринта на другия ден, тъй като събранието е страшно уморено. Напразни се оказаха заканите, че дебатът ще започне в 9 часа. След като най-после се взе решението УС да не бъде с представителство по секции и да се състои "от 16 членове плюс Председателя", уставът бе приет до края с изненадваща за ОС бързина. В приветлива обстановка бе гласуван бюджетът за следващата година. Разбира се, не мина без констатацията, че "всички средства на практика отиват за поддръжка на сградата" и че "Съюзът трябва да преосмисли съществуването си"...
Интересът бе слаб, защото членовете обмисляха предложенията си за Председател на СБХ. Внезапно един художник превзе микрофона: "Трябва да излезем с позиция по този така наречен наш колега. Не можем да си мълчим". Сгълчиха го, че ей така си е взел думата, а неясният отговор по същество беше: "Вчера го направихме. Един се опита да го защити, но по друг начин". (Т.нар. колега е Вежди Рашидов, разбира се. След призива да бъде защитен, "защото при толкова престъпници наоколо не може един художник да бъде в затвора", и възгласите "Там му е мястото", бе отбелязано, че Вежди Рашидов не е член на СБХ и затова организацията няма нужда да взима отношение по случая.) В крайна сметка ангажиралият се с проблема художник направи подписка в защита на... полицая, която в следобеда на втория ден бе подписана от 12О члена на СБХ.
След цял куп отводи, претендентите за Председател останаха двама - Христо Харалампиев (досегашният председател) и Александър Радославов. В суматохата бе гласуван мандат от 3 години за Председателя и УС. На този етап бе отчетен и най-високият кворум за целия конгрес. В ранния следобед Христо Харалампиев бе избран с над 3ОО гласа срещу около 9О.
Програмата за дейността на СБХ за периода 2ОО2 - 2ОО6 понесе критики, че е много кратка. Бе обяснено, че тепърва ще се разработи от УС, на който "това му е работата". И внезапно участниците в Общото събрание се натъкнаха на Етичния кодекс. Той бе залегнал като точка 4 в глава II: "Дейности за укрепване на организацията". Предложиха точката да се махне от програмата. И преди да си спомнят, че вече са гласували приемането на Етичния кодекс в устава (раздел "Задължения на членовете", т. 3 - "да спазва професионалната и колегиалната етика съгласно приетия от УС Етичен кодекс"), се развихри дискусия "за" и "против", в която между другото бе предложено да се създаде комисия по етиката. Оказа се, че не е необходимо, защото Контролната комисия изпълнява и такива функции. Друг предложи "прекрачилите морала" да се публикуват на специално място в бюлетина на СБХ... (Между другото, проектът за Етичен кодекс е любопитно четиво, претендиращо за всеобхватност в призива си към "всички, които упражняват или възнамеряват да упражняват професията художник", и съдържащо откровения като: "Тежко провинение е създаването на произведение на изкуството, което накърнява моралните ценности, платено като политическа поръчка с цел дестабилизирането на обществения ред и целостта на държавата и това, което уронва престижа на професията". За два дни в кулоарите документът бе определен като "фашистки", "комунистически" и, най-меко, като "пълзяща реставрация с добри намерения". Друга точка предизвика усмивки и цинични забележки, особено по първата част: "Художникът е длъжен да обслужва своите клиенти компетентно и винаги с високото си професионално майсторство, което притежава, както и да бъде безпристрастен в преценката на личното си творчество в случай, че му бъдат направени препоръки по време на изпълнение на поетата задача". Втората част на изречението събуди недоумение у живописци, графици и други "изящници". Обяснението е, че ЕК е писан от приложници, поради което често се споменава формулировката "изобразителните изкуства и дизайна". Така че ако в "Правилата за професионално поведение" заменим "Художникът е длъжен..." с "Дизайнерът е длъжен...", текстът става по-разбираем. Но доколкото Кодексът претендира да е за художниците въобще, трябва да бъде прецизиран, включително и по отношение на санкциите. "Нарушението на приетите в този кодекс норми може да доведе до мъмрене, временно или завинаги изключване от Гилдийната Организация..." и т.н. "Хайде стига бе, нали спазването на Етичния кодекс е доброволно", възкликна член на СБХ и така постави ребром същността на проблема.)
Дискусията за ЕК бе прекъсната от обявяването на предложенията за членове на УС - повече от 6О. После се догласуваха разни изостанали точки... И започна изборът на УС. Художниците пуснаха бюлетините си в урните и повечето си тръгнаха. В 6 без 2О започна преброяването. Първо бе избрана Контролната комисия. А в 8 и 1О призоваха малкото останали на предните редове, "защото положението наистина е сериозно". Оказа се, че никой от предложените за членове на УС не е събрал необходимите по закон 5О + 1 гласа. Христо Харалампиев, влязъл отново в ролята си на Председател, предложи два законосъобразни варианта: нови списъци и втори избор или ново Общо събрание с избор на УС като единствена точка в дневния ред. Имаше защитници и на двата подхода. Отчитайки падащия кворум, достигнал около 8О души (6О от тях предложени за членове на УС), и след като се убедиха, че "Съюзът ще бъде спасен", тоест регистриран, участниците в ОС гласуваха втория вариант.
Не бе за вярване - в 9 без 5 вече излизахме от НДК. Спомням си в предишни години среднощни бдения в ледени зали в трепетно очакване на резултатите. Тогава за председател и УС се гласуваше едновременно и изборът се възприемаше драматично. Приемаха се промени в устава, той си оставаше същият и никой не се интересуваше от това... (Впрочем сега в устава се забелязва засилено присъствие на "изкуствознанието" и "критиката". Имаше предложения да се уеднаквят тези понятия!?)
СБХ вече не е същият, както се казва напоследък. Истерията е отстъпила място на прагматичността. Браво.

Диана Попова

Диана Попова е изкуствовед, критик и куратор. Завършила е Художествената академия в София през 1983. Редактор е за визуални изкуства в www.cult.bg - сървър за изкуство и култура.