Поглед към коледния панаир
на книгата


Моя позната от Македония, която беше в България, за да види какви връзки могат да се установят между тукашния и тамошния Институт по литература, ме попита дали сегашният панаир на книгата е прелюдия към някакъв по-голям. И трудно повярва, че това е международен панаир, че за нашите мащаби той е най-големият. Е, да, продължаваше да недоумява тя, но защо има толкова комерсиална литература, защо не е съпътстван от значими събития. И накрая отсече, че Белградският, където тя беше представила новата си книга, е далеч по-внушителен и авторитетен от българския. Акцентирам върху тези наблюдения и въпроси, защото те отпращат към по-генералното питане защо в България все сме обречени да се пънем да повтаряме нещата и винаги да оставаме на забележима дистанция от онова, което повтаряме. И защо култивирането на атмосфера, на специфики ни е толкова трудно постижимо.
Отвъд подобни обобщения обаче, ако се постараем да вникнем в споделеното, струва ми се, че усещането за неудовлетвореност и на чужденеца, и на българина в конкретния случай идва най-вече от липсата на събития. Защото доста от премиерите на панаира са случайни, правят се като че ли по задължение, колкото да се отчете дейност, правят се пред самите участници и двама трима случайни посетители. Друг въпрос е, че и когато събитието си струва да се състои, то отново често пъти не се състоява. Например за представянето на френския брой с есета на списание "Панорама" гост беше един от авторите на изданието Жил Жуанар, както и цяла френска делегация издатели и писатели, но кръгът на присъстващите беше твърде малък. Подобна липса на интерес видях и на премиерата на изключително нашумялата книга "Четецът" на Бернхард Шлинк, за чиято премиера преводачът й Любомир Илиев специално се беше върнал в България. Иначе казано, не просто липсата на големи имена, но и инерцията омаловажават всеки културен акт у нас. Което, разбира се, не ми пречи да се радвам, че панаирът все още е ежегоден, при това пролетен и зимен, че издателите продължават да полагат усилието да се подготвят за него, че все още провеждането му ни дава поводи за разговори. Защото той продължава да е мястото, където могат да се набавят пропуснати заглавия, което позволява ориентацията кое издателство какво е пуснало на пазара (похвално е, че някои издателства - конкретно визирам "Обсидиан" - вече предлагат каталози с излезлите и предстоящи заглавия на най-печатаните си автори).
В същото време панаирът продължава да е и снимка на намалелия интерес към книгата и четенето, на свития пазар. Неслучайно през първите дни на панаира на 7 етаж на НДК със сигурност имаше повече издатели отколкото читатели. И едва съботният ден като че ли придаде по-оживен вид на мястото. Не особено разбираем беше и фактът, че входният билет струваше 1 лев, без да е ясно защо се взимат тези пари, при положение, че и самите издатели недоволстваха. Щом те могат да си позволят да намаляват цената дотам, че да продават книги за по 1 лев, трябва да има ясно формулирана причина за изравняването на цената на една книга с билетчето за пропуск към нея. А и да не забравяме, че издателите плащат достатъчно високи наеми, да не забравяме, че на всички други изложения в сградата на НДК, където има множество безплатни промоции, вход няма. Та добре е друг път да се мисли за тези работи, за да не става така, че евентуалните читатели да се чувстват наказани за това, че все още искат да си купуват книги.
Иначе изненади на панаира нямаше. Щандовете на Франция, Германия, Гърция, Турция, Македония, Русия предлагаха интересни заглавия, които всеки би могъл да поръча. А сред най-търсените и заслужаващи човек да спре там български издателства, както винаги, бяха "Обсидиан", "Панорама", "Колибри", "Златорогъ", "Атлантис", "Летера"...
И накрая, ето и някои от заглавията, които аз си избрах: "Възход и упадък на нациите" на Мансър Олсън ("Златорогъ"), "Изумление и трепет" на Амели Нотомб ("Колибри"), споменатия "Четец", броевете на "Панорама", посветени на френското есе и немския театър, както и книгата "Требник на лошите наклонности" на Жузе Рису Дирейтиню, поредните заглавия на Шилер и Хофман от билингвистичната поредица на "Летера", "Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото" на Едмънд Бърк ("Кралица Маб").

Амелия Личева







Думи
с/у думи