Ал Бано в компанията на голямата Фамилия
Ал Бано дойде за трети път в България. През 1975 и 1976 година бе гостувал у нас като част от дуета "Ал Бано и Ромина". Сега отново бе "соло", както в началото на пътя си през 60-те, когато звездата му изгря в така наречения "Клан Челентано" - гнездото на младите гласовити таланти на Италия.
По-късно, в продължение на дълги години останаха на върха на популярността с Ромина, създадоха своите шлагери, в които преобладава подчертаната мелодичност. За феновете им не беше трудно да ги запомнят и запяват и те така си останаха като евъргрийни, без да остареят с времето. Както навсякъде по света, така и на нашия "Златен Орфей" предизвикаха фурор. А след трагедията в семейството, дойде и разпадането на дуета.
На концерта в Националния дворец на културата Ал Бано дойде по покана на продуцентска къща "Едит" като гост на традиционния коледен концерт на Фамилия "Тоника". Известно е, че на сцената на зала 1 трудно се постига уют, ако намаш зад гърба си по-пищна сценография или пък оркестър. Ал Бано се появи без подкрепата на тези обичайни "фонове". Гласът му е все така красив - един типичен италиански тенор от голямата италианска школа.
Именно този факт му позволи да "възкръсне" за сцената с оперни арии от албума му "Concerto classico", където някои от текстовете са написани от него. В София Ал Бано представи новото си лице, подкрепен от майсторски аранжименти. Известно е, че той работи в екип с композитора Детто Мариано. А свежото участие на китариста Джан Нобиле внесе полъха на едно ново поколение, с което Ал Бано умее да разменя реплики, да води диалог в музиката и да синтезира идеите си така, че те да събират класиката и актуалното звучене в една хармония. За кратко време съмненията ми за това, дали самотната му фигура ще успее да покрие огромното пространство, се стопиха. С гласа си, с присъствието си, Ал Бано просто порасна на сцената, завладя залата и магията се получи.
Подобна магия съм наблюдавал единствено при Висоцки.
Но да не забравяме, че концертът бе на "Фамилия Тоника" и нейните приятели. Междувременно всеки от голямото артистично семейство на Стефан Диомов е издал или работи над нов албум. Сега всички заедно отново стопяваха с всяка следваща песен разстоянията до публиката, която несъмнено наизуст знае песните им. А колажът им от парчета на "Джанго Зе", "D2", Ирина Флорин и още други модни техни колеги бе остроумен и фин приятелски шарж, който истински забавлява. Още повече, че това го прави една група, която успя да удържи ниво сумати години, да оцелява и да бъде все така обичана от публиката, която произнася текстовете им и е в състояние да пее песните им открай докрай. Нещо повече, с времето "Фамилия Тоника" се превърна в своеобразна академия на шлагера.
Съчетанието на коледния им концерт с Ал Бано беше попадение, от което и двете италианската звезда и българските любимци спечелиха. Естествено, финалът бе общ - с "Felicita", шлагерът, който някога тръгна от Сан Ремо и популярността му не угасва близо двайсет години.

Михаил Белчев