Тайните на детската книга
- От кога се занимавате с детски книжки?
- Винаги съм се занимавала с това. От 30 години живея в един малък град в Южна Германия - Равенсбург. Живея там, защото заедно с мъжа ми Кристиан Щотеле работехме в едно голямо издателство - Ravensburger Verlag. То е основано през 1873 г. и има дълга традиция. Бях редакторка на книжки с картинки. Издателството работи по голяма програма. Има около пет редактора за книжки с картинки, най-вече за малки деца. Те са с дебели, картонени страници. Издават се също книжки с картинки за оцветяване, както и типичните книжки с художествени илюстрации, читанки, литература за деца. Работих там до 1995 г. Сега имам малък офис, където правя изложби на детски илюстрации. Освен това чета лекции във Висшето педагогическо училище за детска книга. Основната ми дейност вече не се изчерпва само с Равенсбургското издателство. Може да се каже, че работя изобщо за детската книга и за творците, които я създават. Целта ми е да ги популяризирам, да накарам да се заговори за тях.
- Как едно издателство за детска литература подбира какво да издаде?
- Има много немски издателства за детски книги. Решаваща е програмата, линията, по която дадено издателство е избрало да работи. Задълженията на редакторите е да намират художници и автори, които да се вписват в намеренията на избраната програма.
- Какви са критериите на конкретния избор? По какво се различават програмите и има ли някакъв общовалиден канон в детската литература?
- Издателствата се стремят да оформят собствена физиономия, за да могат да заемат определена ниша на пазара. Равенбургското издателство например е с педагогическа насоченост. Друго голямо издателство с подобна програма като Равенбургското е едно издателство в Хамбург. То обаче работи много със скандинавски автори, главно от Швеция. Причината е, че то е първото, което публикува в Германия "Пипи, Дългото чорапче". Има издателства, чиято програма е предимно литературна. Те все още държат много високо художествено ниво.
Аз винаги съм работила по програма, която се опитва да наложи на пазара както високото ниво, така и популярни книги - например т.нар. педагогически книги, книжките с картинки, каквито има за деца от една до шестгодишна възраст. Така че издателският бранш в Германия е силно структуриран и диференциран.
Ако трябва да подредя моите критерии, те са, първо, дали дадена книга отговаря на педагогическите изисквания, и второ, дали ще намери добър пазар. Но има и още един критерий, свързан с т.нар. имидж проекти. При тях се работи за популяризация, а не за продажби.
В Германия имаме много добри училища за илюстратори - в Хамбург, Лайпциг, Берлин. Оттам излизат много художници. Последните години бяха добри за пазара на книги - добри и за качествените, скъпи книжки с картинки - такива, каквито има във Франция или в Белгия (но по-малко в източноевропейските страни, защото за там са прекалено скъпи). Това създаде висок стандарт, от една страна. От друга, както навсякъде по света, има ги и типичните продукти на масовия пазар. Не включвам Дисни. Той е добро ниво. Става дума за онези, които се продават съвсем евтино по супермаркетите. Равенбургското издателство никога не се е занимавало с такава продукция. То се опитва да държи един среден, или по-скоро добър стандарт.

- Каква е ценовата политика при детските книги?
- Книжките с картинки са по-скъпи. Подшити, с твърда корица, днес те струват средно между 22-30 марки. Но и тук се разиграват различни варианти. Една скъпа книга понякога се намалява по формат или излиза като диплянка. Но когато се издава книжка с картинки, тя винаги се появява първо с твърди корици.
Много издателства се опитват да продават правата за книгите в чужбина, или да правят копродукции. Затова са и панаирите. Бих споменала Франкфуртския и Болонския. Болонският е много важен панаир за детски книги. По-малките издателства могат да си позволят да издадат определени книги само в копродукция.
При книжките с картинки естествено картинките имат по-важна роля от текста. Идеалният случай е, когато илюстраторът може да напише и текста. Изключения правят само големите автори. Но по принцип художникът е този, който определя стила и характера на книгата.

- До коя възраст се четат книжки с картинки?
- Типичните книжки с картинки с дебели страници са за деца от две до пет години. А иначе книжките с картинки са за деца от три до седем-осем години. Това е класическата възраст. Но има и редица издания, които се търсят от колекционери или от млади хора, привлечени от естетиката на книжката.
- Има ли пряка връзка между вкуса, който се възпитава в ранна възраст с детските книжки, и избора на художествена литература, който прави порасналият читател?
- Бих казала, че вкусът се определя главно от семейството на детето. Ясно е, че дете на образовани и нелишени от средства родители ще има по-голям достъп до книги. Но детските градини и училищата имат също важна роля. Днес детските градини обикновено разполагат с бюджет за закупуване на книги. Училищата имат възможност да правят собствени, малки библиотеки. А в Германия много важна роля играят и обществените библиотеки, където родителите могат да заведат децата си - даже съвсем малки деца, и където за тях има много добър избор от качествена детска литература и книжки с картинки.
- Държавата има ли някаква определена политика спрямо издателската дейност?
- В Германия издателствата винаги са били частни и върху тях не се упражнява директно влияние. Ако има намеса, тя е финансова и индиректна - например чрез бюджетите на общинските институции да се поощрява книгоиздаването. В Равенсбург обществената библиотека се издържа от държавата. При нас за илюстраторите и авторите са много важни поканите, които получават от библиотеките или училищата, за да покажат работите си. Подобни инициативи - те са по-важни за авторите на текстовете, отколкото за художниците - се плащат и това представлява не малка част от доходите на детските писатели.
- Как редакторите стигат до авторите.
- Търсенето на автори е постоянна работа. Редакторите непрекъснато са в течение на това какво става в художествените училища. Всяка година има абсолвентски изложби, които редакторите задължително посещават. Много често се стига до пробни поръчки. Например ако някой художник има собствена идея за книга. От него се искат скици, две-три готови картини. После младите хора се оставят да завършат цялата поръчка, за което получават малък хонорар - 800-1000 марки. В издателствата, в Равенбургското например, два пъти в годината се провеждат общи заседания, в които участват хора и от производствената част, и от разпространението. На тези "планьорки" редакторът представя скиците, текста и получава мненията на присъстващите от всички отдели. Ако на това общо събрание се реши, че книгата е подходяща за програмата на издателството, с авторите се сключва договор, като вече изплатеният хонорар се приспада от по-нататъшното заплащане. Авторите като екип имат и право на процент от продажбите - 8 до 10 процента от цената на книгата. Аз обикновено определям (а мисля, че така е и общоприето) за илюстратора 6 процента, а за автора на текста - малко по-малко. Защото илюстраторът обикновено работи много по-дълго. Има художници, които работят повече от година над една книга.
Разбира се, с дългогодишните автори начинът е друг. Или аз давам текста им на художника, или той идва при мен и казва, че иска да направи книга по дадена тема. Ако е доказан автор, естествено, никога не се отговаря "не".
Правила съм цяла поредица от т.нар. тематични картинни книги - например по теми от рода на "На пазара", "На село", "Тръгвам на училище", "Ражда ми се братче". Днес спектърът на темите е разширен неимоверно. Има книжки с картинки, в които става въпрос за развода. Има дори за изнасилване. Скоро дори видях една книжка за хомосексуалността. Разбира се, подобни теми все пак са редки и към тях се подхожда много предпазливо.

- Участвате в журита, вероятно.
- От три години съм в журито на Немската награда за детска литература. Тя е единствената, която се дава от държавна институция - Министерството за семейството, спорта и възпитанието. Присъжда се всяка година за четири категории - книжка с картинки, детска книжка, юношеска и тематична книга. Наградените и номинираните книги веднага се появяват по книжарниците, библиотеките, училищата, така че всяка година се опитваме да набележим определена посока - като теми или автори. Награждават се книги на особено важни, актуални теми или пък млади, талантливи автори, включително и чуждестранни. Последната година например наградихме една книга за клонирането. Или пък за Холокоста - той винаги се появава като тема в юношеската литература. Или пък книги с изключително високо качество.
- Как стои въпросът с текстовете за деца? Има ли нови идеи, или се повтарят стари неща; и доколко добри са те като литература?
- Текстове не се намират толкова лесно като илюстрациите. Авторите не получават образованието, което получават художниците. Това са хора талантливи, на които обаче им трябват поне две-три книги, за да си пробият път.
- Приказката като жанр продължава ли да съществува в детската литература?
- Да, има класически книги, които се преиздават непрекъснато. Но в момента те не са важна тема. Приказките спадат към поредицата "Класика", която имат много издателства. Подобни книги децата получават като подарък от баба и дядо. Тях ги има във всяко семейство, присъствието им се разбира от само себе си. Но това не са книгите, които днес имаме предвид, когато говорим за социално, политическо или естетическо възпитание. В детската литература днес има много забава, но фонът е винаги социален - семейството, училището, взаимоотношенията с родителите. Има ги и традиционните книги, но се поощряват книгите, които учат децата да мислят самостоятелно, да взимат решения, независимо от родителите си, да защитават морални ценности.
В последните години се засили значението на лириката. Има много хубави издания със стихотворения за деца. Има издателство, което работи само с модерна детска лирика. То възкреси жанра в Германия. Така че в момента се мисли повече за нови книги със стихове, отколкото за нови книги с приказки.

- Какво е мястото на комиксите сега, които за следвоенното поколение са били толкова важни?
- И моето поколение е израснало с тях. Но в Германия те не присъстват чак толкова, колкото във Франция или в Япония. Япония има много агресивна култура на комиксите. У нас в семействата от средната класа по-популярни са "Астерикс". Има например една много добра илюстраторка, която пресъздава като вид комикс класически приказки - "Червената шапчица", "Снежанка" - но нивото е толкова високо, че книгата й се смята за художествена.
- Детската книга заплашена ли е от електронните медии и компютъра?
- Компютърът и телевизията отнемат време. Моят опит показва, че времето, което децата днес отделят за четене, е по-малко. Дори малки деца вече боряват с компютрите, играят на тях. Това също е въпрос на стандарт в семейството. Семейства, които държат на възпитанието, се старят времето, прекарано пред екрана на компютъра, да не е много. Средно децата днес четат по-малко, но четат. Родителите съзнават опасността, но смятат компютрите за абсолютна необходимост. Още повече, че те са широко разпространени и при обучението в училище. Просто са част от живота ни.
- Какво е състоянието на детското книгоиздаване в Европа?
- Франция е много прогресивна страна. Прогресивна, в смисъл на склонна към експеримент. Френските издателства са по-смели от германските. Страни като Полша и Чехия все още нямат големи възможности, но имат много добър стандарт. Япония възприема много от Европа. Откупуват правата на много европейски автори - от Франция, Германия, но и от другаде - и ги издават в Япония. Става дума предимно за текста, картинките не толкова. Корея издава много европейски книги за деца. Също и Тайван, макар и не толкова активно. Испания също има богата традиция в детското книгоиздаване. Но техните партньори са страни като Венецуела, Аржентина, Бразилия. Оттам към Германия идва малко. Немските издателства работят много със скандинавските. А в продължение на години на немския пазар идваше много и от Англия. В Англия има много добри писатели и художници и обмяната с Германия е постоянна.
Знам едно немско издадателство, което работи с български илюстратор - Чавдар Гюзелев. Той има доста добър успех и в Германия.


Разговора води Ирина Илиева


Гизела Щотеле е работила 25 години в Равенсбургското издателство. В момента е свободен редактор. Била е член на журито на Панаира за детска книга в Болоня. Работила е с Уницеф. Била е председател и член на журито на Биеналето на илюстрацията в Братислава. Съпругът й Кристиан Щотеле е ковчежник на IBBY (Internationale Board and Books for Young) - международна организация в подкрепа на четенето със седалище в Базел. В нея членуват 62 страни, включително и България. Прави конгрес на всеки две години. Гизела Щотеле е агент на художничката Тоня Горанова, на която предстои издаването на първа книга в Равенсбург.
Разговор с
Гизела Щотеле