Добродушковци до 1 януари

Преди Нова година настават особено мъчителни дни на повсеместно опорочаване на добрия вкус и зомбирано пилеене на парите за насъщния (колкото повече се европеизираме, толкова по-дълго, целокупно и убедено плащаме дан на всякакъв глобален псевдопразничен кич, като се почне със Св. Валентин и се свърши с Вси светии с тиквен фенер и Коледа с пуйка и "Джингъл белс"). Практически всички радиа са се превърнали в ретранслатори на коледната истерия и понеже няма как да се изтипосат с червени шапчици, набъбнали чували, Снежанки по бельо и др. радостни аксесоари, се развихрят с каквото могат - на фона на бликащи пианови акорди и детски хорове сипят сняг, вечер свята, свещи, звънчета, блещукащи звездици в нощта, чуден час, миг от вечността, душата, сърцата, мечтите, добрите, чудеса, пречистване, християнски, Господи тук, Господи там и много реклами за намаления, промоции и прочее емоции по повод Рождество. И понеже всички го избиват на викторини (кога е написана "Тиха нощ"? кой за пръв път е облякъл в червено Дядо Коледа? вярно ли е, че добрият старец живее с лосовете си в гр. Рованиеми, Финландия?), аз също си задавам въпроси, с цел хармонизиране със средата.
Как стана така, че повярвахме безрезервно в Дядо Коледа, този универсален повод за покупко-продажба, за декларации, демонстрации и еднократни прояви на мир и благоденствие? Как в страна, където подаръците са болна тема, а бутафорията на тържествените обеди и вечери коства месечни заплати, в блудкаво-еуфоричната ненаша шумотевица спонтанно изчезнаха символичните гевречета и сурвакари и някак се разми идеята, че празниците са само още един повод за вършене или невършене на нещо, а не единствен такъв? Въобще, да оставим България, не е ли несъстоятелно да се призовават хората да са добри, умни, усмихнати, щастливи за няколко дни? Няма ли нещо рисковано недомислено, неприятно принудително и показно в инициативи като "създаването на традиции" на "Дарик" например (починът "Заведи ме вкъщи!" действително дава възможност на някоя и друга царска депутатка да се напудри пред електората, като си вземе вкъщи детенце от детски дом за Бъдни вечер, но отчита ли последиците от тази едновечерна благотворителност сред невзетите дечица или в живота на малкото избраници, които ще видят за момент от какво са постоянно лишени и ще го загубят почти веднага)? Прозаично ли е да ми се иска парите за мижавите украси да отидат за еженощно осветление в моя квартал? И не е ли смешно, че в целия патетично-поетичен маскарад тъкмо в повтаряното до отказ "Коледа" се е свряла и оцеляла една толкова нашенска човещинка като гастрономическото ликуване от коленето на прасето? Какво щеше да стане, ако усилията за симулиране на безметежност отидеха за действителното й постигане?

Нева Мичева








От въздуха
подхванато