Кралят-елен
като коледна приказка


Съвсем навреме излиза премиерата на "Кралят-елен". Няма сякаш по-добро време за приказки от времето по Коледа. В своя опит като режисьор Мариус Куркински подрежда просто една приказка, в която доброто побеждава злото, любовта побеждава подлостта, душите се събират, побеждавайки тленните обвивки на телата. Приказната пиеса на Гоци е показана без изключителна алегорична натовареност, само като изящен пир за окото.
И в режисьорските си опити Мариус Куркински не изневерява на наивистичния си театрален стил. В тази ретро-актьорска режисура, в която актьорите следват усърдно стила на своя актьор-режисьор (напомняща началото на века в същия този театър), е съвсем четлив жестовият почерк на самия Мариус Куркински. Нищо изненадващо, а и в отделни моменти този подход твърде оскучава, твърде напомня коледно училищно сценично тържество, в което участват добрите ученици. Инак безспорно е, че са избрани много добри актьори, добре изпълняващи препоръките на главния актьор-майстор.
Най-забележителното в представлението е, обаче, сценографията и костюмографията на Никола Тороманов. В сцената е поставена "сцена", в дъното на която виси традиционната червена театрална завеса, пред която пък падат просто шест сферични лампиона. Сцената е празна - поставени са само два стола. В комедия дел'арте, разбира се, цялото внимание е върху актьорите. В този смисъл на костюмите е обърнато особено внимание - те носят цялата информация за персонажа. Парадът на стилове и материи, пирът на фантазията и игрите на иронията са всъщност основната игра в естетския Тороманов свят на тази сценична приказка. И тъй като травестията е основният знак за Театър, той има своя бляскав носител в "отлепването" на завеса след завеса в дъното на празната сцена. След всяка "театрална игра" следва нова и тя вдига следващата червена завеса с висящи пред нея светещи сфери. Така пространството непрекъснато се разтваря и разтваря, мащабът, обемът на внушението - също. Докато душите на Анджела и Кралят-елен се срещнат отвъд телата и театърът "свършва". Последната театрална завеса се вдига и рязко падат в празното бяло пространство на сцената 49 светещи сфери. Двете фигури на влюбените бавно изчезват към "хоризонта". Визуалният ефект е действително изключителен. Ако това е бил мигът, акордът, заради който е създадено представлението, мигът на доброто и красивото в театралната сцена, струва си. Особено да се види по Коледа.

Виолета Дечева















Реплика
от ложата

Кралят-елен от Карло Гоци, Народен театър "Иван Вазов", премиера 14 декември 2001 г. Режисьор Мариус Куркински, сценография Никола Тороманов. Участват Валентин Ганев, Кръстю Лафазанов, Радена Вълканова, Пламен Пеев, Николай Костадинов, Филип Аврамов, Рени Врангова, Теодор Елмазов и др.