Метаморфозите на Пришълеца
Теория и терор
0. Ще изброя три характеристики на европейското изкуство, които ми се струват основополагащи; не претендирам обаче за изчерпателност, нито за образцова "кохерентност", или съгласуваност, на изброяваните признаци.
Първо. За да има изкуство, трябва да има "естетическа дистанция", тоест някаква мяра не-съпреживяване, някаква (може и) невидима, но осезаема отделеност на зрител от произведение на изкуството, от "скената", от "сцената".
Второ. На драматическото изкуство се препоръчва тъй нареченото единство на време, място и действие в изпълняваното. Това изискване подчертава изискването произведението да е съсредоточено в себе си, а не, например, от умението на "производителя" да импровизира.
Трето, писането си е литература, театърът си е институция и т.н., сиреч това са професионални дейности, които, както всички професионални дейности в Европа се уреждат правно, според наследеното от Рим право. "Правовото пространство" и професията "литератор" застраховат литератора срещу липса на вдъхновение или призвание.
1. Единадесети септември, Ню Йорк: едно място, един ден, 5000! Класическа, класицистична или класична трагедия (реконструирана, се изважда от една "черна кутия").
Делничната драма не може да привлече нито вниманието, нито нравственото сетиво, за да е драма, още по-малко трагедия. Говоря за Ливан, Палестина, Ирак, Судан, Афганистан. Когато убиват на различни места, по различно време, от различни страни и всеки ден по малко - нищо не е.
Мястото: Ню Йорк е един от празничните площади на света, за Хартум не са чували, "Кандахар" чуха сега. Никой няма право да посяга на празника на света. И никой няма да допусне местата и персонажите на делника във високата драма.
Зрителят е възпитаван така поне триста години. Това възпитание на субективните мотиви за "вкусване" има и друго измерение. Вижте мистичната чувственост на ужаса от Пришълеца в едноименния филм. Безобразно е злото, доброто е антично-красиво, но и двете са в рамките на чувствения илюзионизъм: и пришълецът, и мускулите на героя, и гърдите на героинята. "Мистичната чувственост" е антитеза на "естетическата дистанция" в рамките на една и съща система. Колкото по-далече са американците от фронта, с толкова по-зрелищно и по-чувствено-насилствени "екшъни" се задоволяват. Недопустимостта доброто да е грозно, доброто и злото да са незабележими, непретенциозни е функция на същото това изискване за "естетическа дистанция".
Доколкото нарекох "цивилизованото" класическо или класицистично, "варварското" може да бъде лъже-разбрано като "романтическо". Патосът на романтизма е присъщ на "цивилизованото", както може да се види в "Пришълеца": всъщност Пришълецът е съвършено патетично безобразен. Не случайно след 11 септември някой се изпусна: "Империята отвръща на удара". Спомняте ли си музиката от "Междузвездни войни"? Ами пуснете си мегапатетичния Вагнер.
2. Класическата трагедия от 11 септември 2001 година сл. Хр. има своите предистории, ще разкажа една, особено знаменателна според мен. Невидимият "Стелт" е връх на умението за "естетическо завършване" и "дистанциране", доколкото войната е форма и на "катарзис" (за бомбардирани и "трети") и на "поезис"(за драматурзи-бомбардиращи). Въпросът не е във военната сила, а в "конвенционалното" й или "неконвенционално" прилагане. Военната практика и практиката на терора са в съгласие и съвремие една с друга. Терорът е... "варварски" отговор на един... "неокласицистичен", макар и "неконвенционален" начин на воюване, приложен в Югославия (не в Персийския залив!): невидимо, с бомби, с минимум жертви - с избягване на "фул контакт". Варварите така и не са овладели майсторството на крайното (т.е. наистина в предпоследния момент) естетическо дистанциране. Подражанието е безусловно оригинално по замисъл, но грубовато по изпълнение и резултати: вместо да се върнат живи-здрави в нелегалните си бази, терористите се самоубиваха, тези пък, които трябваше да си вземат поука, взеха, че бяха убити.
Другото име на терора е ужасът: ужасът от кадифените или хирургически ръкавици на границата, която отделя уважението от любовта, любуването от консумацията или, по-скоро, възпроизводството. Иначе казано, ужасът от това да не бъдеш консумиран като различен партньор, а да ти се любуват в теоретизираното твое качество да си такъв. Ужасът на обекта на "платонично" отношение.
Всъщност изнамирането на "Стелта", а също и на виртуалните кабели и мрежи, е скок, аналогичен на изнамирането на поетиката, а и на немската класическа философия, както и на римското право. Общото е "субтилната" опосреденост между хората, между човека и нещата.
3. "Отговорът". Един подвизаващ се като православен фундаменталист мислител "се досети" за 'вехтозаветността' на исляма, който заслужавал - и която изисквала - адекватен на същността му отговор: 'недиалогичен', при все европейската (християнската) способност да заемеш гледната точка на другия. Всекиму - според делата. Справедливо, не благодатно. Колко тъжно, че способният на 'диалогичност' евро-американец прибягна до действен монолог.
"Международната демократична общност" е всъщност една не-варварска организация, европо-(или американо-)центрична. "Конфликтите, проблемите не се решават така, чрез терор, сила. Те се регулират". Правово. Проблемът не е в насилието - физическо или друго, - а в неприлагането на правови норми. Не на международното право, а на правната интуиция на "международната общност" с говорител, например, Тони Блеър. Тази правна интуиция обосновава действията на "Международния съд в Хага", също и "отговора срещу тероризма", както и акцията в Косово. Става въпрос за правно обоснован тероризъм, той и държавен, но последното не е съществено, защото "правото на отговор", на която и да е държава, трябва да е обосновано от споменатата "правна интуиция".
Питаха: какво е определението на "джихад" в Корана и ислямското Предание и дали оправдава то терора? Сетне се сетиха: кои са определенията и кое от тях би оправдало? Не само загледаха "Ал-Джазира" (всъщност - в подбрани изрезки), но и в относително нетесен кръг ще се запитат за битието на ислямското предание. (Преданието, поради характера си да бъде 'тълкуване' чрез цялата гама от средства между "терор" и "теория", по "вещество" е между тях, острието на действието и острието на мисълта.)
Последва 'Пилат угажда', всеки защитаваше "ведомството" си, или научния си "пай". Най-общо: не това бил ислямът, а Афганистан бил в крайната периферия на ислямския свят, как да се мери със сърцевината - Арабия. В други условия нашата иранистика би отвърнала с не по-леки доводи, и би посочила месторождението на вахабитисткия по идеология талибански режим - (Саудитска) Арабия. Остава и тюрколозите да се похвалят със своя "ресор", но нямаше защо.
От изследване се нуждае предисторията на американската, маскирана като европейска "правна интуиция" (не е ли логиката на Хагския съд логика на американското "прецедентно" право?), но от по-проникновено изследване се нуждаят интуициите за съществуване, които правят Корана актуален. Изучаването на историята на Азия или само на Западна Азия, съпроводено с една премерена разсеяност към съседите от Запад, би могло да освободи от историософските комбинации в рамките на Юдея, Елада и Рим.
4. Терорът е "цивилизован" и "варварски". Теорията също е цивилизована и варварска. Не може да се каже, че оръжието на цивилизацията е теорията, а този на варварството - терорът. При нея имат основополагащото качество "опосреденост", при него - също толкова основополагащото качество "плътна проницаемост".
Ако предположа общ - на "цивилизация" и "варвари" - исторически път, бих говорил за технологии и технологични революции в насилието. Всъщност отговорът на ислямските фундаменталисти бе гениално прост. Първата технологична революция обезсмисли третата (или четвъртата?), без да я прави по-малко злокобна. Но битият бит и очаквам Завръщането на джедаите, дори и с атомна бомба.

Йордан Люцканов

Йордан Люцканов (1977) е завършил руска филология в СУ (2000). Интересува се от география и православна култура. Съосновател на студентски семинар "Малка носовка".