Телевизията умря,
да живее телевизията!


2001, няма съмнение, беше богата на събития в и за телевизията. Две се открояват особено: първото е, че държавната телевизия окончателно развя бяло знаме, все повече губейки атрактивност на фона на другите канали, преди всичко на bTV. Второто е, че доста презрително наречените "кабеларки" вече изживяха младенческия си период и много по-често и успешно се опълчват на големите в "жанра". Но да караме поред, макар че едва ли може да се говори за ред в едни толкова преплетени и зависими едно от друго случвания.
1. Спомина се не въобще телевизията, а нейният държавен вариант. БНТ загуби лидерската си позиция и то не без активното съдействие на властта вън и вътре в нея. Най-напред Лили Попова (следвайки пионерската поръка на Асен Агов) я превърна в придатък на СДС, лансирайки Дачков и неговите клонинги като най-компетентни (sic!) телевизионни работници. Ръководителите на медията дотолкова си (само)повярваха на твърденията за "Яворовия" професонализъм, че дори Светла Петрова, когато си тръгна от "Сан Стефано" 29, изтъкна като най-голяма своя заслуга привличането му в студиото и създаването на "Гласове". Когато обаче една медия без съпротива се откаже от ролята си на посредник и се съгласи да бъде единствено рупор и агитатор, тя е само въобразена обществена реалност, в действителност е най-елементарен инструмент на real-политиката. Акцията на новия СЕМ демонстрира точно това разбиране и няма какво да се сърдят нито Попова, нито Дачков, че скоропостижно ги изритаха - те просто сами си постлаха това, на което легнаха после. Защото доброволно (за разлика от радиото, станало жертва на внезапно наръгване с нож), тихо и кротко в продължение на години поглъщаха арсеника на политическия слугинаж. През 2001 година просто отровата окончателно си свърши работата и то дотам, че дори телевизионните "господари" взеха да гледат на Канал 1 с пренебрежение и да го подминават както бърз влак малка гара. Да не споменавам, че кажи-речи във всеки часови програмен пояс той има конкуренция, на която не издържа - сутрин го засенчва Милен Цветков, в следобеда "Ало, ало", вечерта "Стани богат", в късните часове - "Шоуто на Слави Трифонов". Така нито атракция, нито информация, а политически апендикс, който обаче, както всеки апендикс, рано или късно ляга под ножа. Бедна, бедна БНТ..
. 2. От окаяността на държавната телевизия се възползва, разбира се, нейната конкуренция. bTV например безцеремонно окупира лидерската позиция, "Нова телевизия" я следва по петите (прочее, нейната програма става все по-професионална, а предаванията й - интересни), но това са големите и за тях е естествено. Забележителното е, че MSAT, Евроком България, "Ден" също наваксват и се налагат в телевизионното ефирно пространство. Търсят се новости, експериментира се и провокира - нещо, което на "Сан Стефано" отдавна са забравили. (Достатъчно е само да си спомним тук блудкавата собствена филмова продукция.) За това говори и преместването на някои предавания в първия частен канал - "Сблъсък" например или "Кой е по-по-най". "Кабеларките" придобиват все по-голямо самочувствие, а на места то дори се подплатява с професонализъм и качество. Което дава надежда, че въпреки всичко телевизията по нашите географски ширини не е мъртва, ако и в своя държавен вариант да е с все по-затихващи функции. Което всъщност ни дава и правото да извикаме: Телевизията умря, да живее телевизията!

Митко Новков







Петък,
ранна утрин