Едно десетилетие театър

Книгата на Виолета Дечева принадлежи към един критически жанр, малко известен в историята на българската литература и театър. Тя обхваща оперативна театроведска критика, писана системно и последователно в продължение на десет години, прецизно подредена на хронологически принцип. Огромната част от текстовете са рецензии за конкретни представления, но също така присъстват обзорни статии за цели години или за по-цялостни явления като фестивали например. За всеки, който се занимава с оперативна критика и е свикнал да работи почти "на коляно", с вечно изтичащи срокове, с усещането за труд "на парче", изглежда странно да види рояка на своите разпилени усилия възпрян в целостта на книжното тяло, дисциплиниран чрез систематиката на единичното, обозрим и дори някак заплашително наличен пред изземащата краткост на погледа. Виолета Дечева вероятно печели възможността да бъде разбрана по-пълно, в целостта на взаимното допълване между различни нейни мнения и оценки, но истински печеливша в случая е историята на българския театър. Ако си позволим малко оптимизъм (все пак Нова година - нов късмет!), след 100 години някой студент ще напише дипломна работа за културния живот на своите баби и дядовци без уморително (а тогава навярно непредставимо) висене из студените университетски библиотеки, без подвига на безкрайното ровене из пожълтели периодични издания. Книгата представлява панорама на Българския театрален живот през 90-те (разбира се, невъзможно е всичко да бъде обхванато) и в същото време тя не оставя усещането за безпроблемна обзорност, за равнопоставеност на събитията в тяхната (някога) актуална значимост. Тя е преди всичко книга с характер. Присъствието на Виолета Дечева в театралната критика винаги е било белязано със способност за ясно и непреклонно изричане на оценка, с огласяването на мнение, което носи риска на личното отношение. Зад това стои сериозна подготвеност върху историята и теорията на театъра, но също така - богата и съвременна хуманитарна култура. Разбира се, можем да кажем, че това е само една от възможните панорами на краевековния театър у нас, че друг критик би направил различен подбор, че би представил събитията по друг начин. Със сигурност е така, още повече че тази книга не крие своите желания за концептуално пристрастие. Бедата в театралната критика - както в литературната, пък и в критиката на всяко друго изкуство у нас - е там, че подобни опити липсват, че малко хора издържат бремето на тихото, упорито, безшумно, безбляскаво писане. В това отношение особено явление представлява съдбата на "колониста". Мъчно може да се каже дали той колонизира процесите, за които пише, или те него. Във всеки случай редът и редовността на колонката далече не винаги означават началото на една добра книга. Необходима е невидимата вътрешна връзка на един имплицитен концептуален проект, който поглъща в себе си частността на всяко отделно, конкретно усилие.
"Театърът на 90-те" е книга, интересна и по още един характерен начин. Писана в продължение на десет години, тя е не само история на театъра, но в същото време история на умението да се пише за театър или още по-частна история на своята авторка. Четейки наблюденията на Дечева, всъщност наблюдаваме перипетиите на нейното развитие като критик. И забелязваме как от разпаленото желание на младостта да изрича ефектни съждения се ражда бремето на опита да се търси контекст - исторически и теоретичен - за всяко явление, как в потребността да се регистрират събитията натежава отговорността да се мислят перспективи на театралната политика... Не е трудно да си представим какво богатство може да бъде появата на повече книги с подобен характер, каква инвестиция в бъдещето на българската култура.

Милена Кирова







Думи
с/у думи





Виолета Дечева. Театърът на 90-те. Реплика от ложата и други текстове. Издателство Сонм.
С. 2001