От хвърчащи листа
1. Владлен Александров поставя в пазарджишкия театър Буря на Александър Островски (превод Майя Праматарова) сякаш не го е грижа за никаква сценична традиция. Той преформатира познатата пиеса от words for tragedy в делничното words for windows, от които се виждат двата бряга на Волга, а тя властно и уверено си тече, без да разбира какво ги мъчи суетящите се по бреговете й персонажи. Те са нелепи, дребни и дребнави, жалки, фарсови. Искат своето от съдбата, искат своя си дял щастие, но кой от тях го заслужава... Може би само зрителят, ако и той като режисьора гледа с очите на присмехулник към техния шумен панаир на провинциалния им егоцентризъм, ако и той е иронично, дори саркастично настроен към всички онези, които нещо искат, но нищо не правят, за да го постигнат. Доста жестока позиция, която отказва да покрива истината с булото на милосърдието, но пък в нея има и много резон. Волята на пазарджишкия театър да си поставя по-сложна и необичайна задача е респектираща. На нейния фон някои художествени недовършености (главно в актьорските изпълнения) не намаляват удоволствието от видяното.
2. Бай Ганьо без потури, е все едно Чехова пиеса без самовар. Но именно такъв е той в спектакъла Bai Ganyo на пловдивския театър, дело на младия режисьор Петър Кауков. В постановката по пиесата на Георги Данаилов "Господин Балкански" главната роля се изпълнява от гастрольора Николай Урумов и всеки миг от присъствието му на сцената доказва далновидността на тази покана. Николай Урумов играе едро и ярко, с огромна, впечатляваща зрителите енергия. Неговият BG е и обаятелен, и с нагла гъвкавост, той е ту чаровен, ту приспособимостта му буди погнуса. Накрая раздавачът на картите е надцакан от "изискания" Бодков (Мариан Бозуков) и, честна дума, става ни някак криво за бедния BG. Такива ли сме? - се питат авторите на спектакъла. И ние, зрителите. И, щом сме такива, не си ли заслужаваме съдбата? Защото драмата ни идва от нелепото целеполагане, а не от липса на енергия, жизненост и, ако щете, разсъдливост и възприемчивост (още Алеко го акцентира). Защото въпросът не е дали и как ще стигнем Европа, а какви ще се озовем там? Явно без потури, но достатъчно ли е? Ето какво си мислим, когато гледаме този заразителен и яркотеатрален спектакъл.
3. Преди повече от месец Главна редакция "Култура" на програма "Христо Ботев" (БНР) направи предаването Сцената (водещ Нина Нейкова, редактор Рада Стойкова). Единствен обект на това издание на предаването беше Мариус Куркински. Срещата с актьора, който е един от най-талантливите творци в нашия театър през последните години, беше много истинска, искрена и интересна. Думите на проф. Крикор Азарян показваха нещо, което е така потребно във всяка култура: връзката между поколенията, спонтанното възхищение на Учителя от Ученика (вж. "Култура", бр. 44 от 7 декември 2001). Пиша тези редове, защото подобни предавания правят усилия да озонират атмосферата на бездуховност, в която живеем. Защото "проповедта" на Мариус Куркински дава аргументи на отслабващата ни вяра, че си струва да бъдем добри. Защото художественото му обаяние ни подава ръка, внушава ни да пазим в нас все още неерозиралия докрай порив към красотата и любовта.
4. Новият брой 3/2001 на алманаха за чуждестранна литература Панорама е посветен на съвременния немски театър. Впечатляваща е настойчивостта на главния редактор на изданието Валентина Бояджиева вече няколко години да намира достойни начини да издава съвременната чуждестранна драматургия. След английските и френските пиеси, съвсем естествено идва и срещата с немската драма. Броят е съставен от Искра Николова и се издава с любезното съдействие на Гьоте институт, София. Десетте автори, чиито пиеси съставят обемистия том, са Хайнер Мюлер, Танкред Дорст, Бото Щраус, Оливер Буковски, Деа Лоер, Томас Йоник, Мориц Ринка (който присъства на представянето на списанието в НДК), Терезия Валзер, Мариус фон Майенбург и Давид Гизелман. Пиесите са преведени от Боян Иванов, Недялка Попова, Екатерина Войнова (2), Яна Кожухарова, Пламен Петров (2), Барбара Мюлер, Ирина Илиева и Искра Николова. Очакваме следващи броеве на "Панорама" със съвременни пиеси от Македония, Русия, Полша, Чехия, Югославия, Хърватия, Словения и т. н. Поне досегашният опит показва, че драмите, публикувани от "Панорама", стават репертоарни за нашите театри.

Никола Вандов