Култура, пари и механизми
На 15 декември в СУ "Климент Охридски" бе проведена кръгла маса на тема "Механизми за финансиране на културата в България". Дискусията беше организирана от екип на Университета и Центъра за култура и дебат "Червената къща". Три бяха най-общо формулираните теми, около които вървеше обсъждането: колко от парите на данъкоплатците би трябвало да се отделят за култура; как и кой да разпределя тези пари; какви други средства, освен държавните субсидии, има за финансиране на културата. За участие бяха поканени както експерти - юристи и икономисти, така и представители на различните браншове в областта на изкуствата. И експертите, и "потърпевшите" от различните изкуства бяха на мнение, че законодателството ни съдържа противоречащи си един на друг или несъобразени със специфичната дейност на културните институти юридически актове; че парламентарно лоби имат не произвеждащите културния продукт, а печелещите от него; че достъпът до културата се свива поради обедняването, което заедно с намаляването на разходите и за образование в бъдеще ще доведе до ограничена потребителска база... Отново беше коментиран механизмът на формирането на бюджета за култура. За него се знае, че броят на хората се умножава по работни заплати и някакъв, винаги неясен, минимален процент се отделя за "текуща субсидия", т.е. за дейност. Опитът показва обаче, че този бюджет се съгласува с Министерство на културата само в началото, а после, преди окончателното му приемане, се съкращава в Министерство на финансите неизвестно по какви критерии и съображения. Публична информация за разпределянето му също липсва. В Министерство на културата (според опита на Деси Гаврилова, Червената къща, а и не само нейния) дават данни единствено за финансирането по проекти, но никога не публикуват годишни отчети. Михаил Неделчев, който нееднократно е участвал в гласуването на бюджета за култура, твърди, че тези пари после изобщо не отиват за творческа дейност, а за купуване, например, на хартия в Министерството на околната среда. Законодателството ни, съобразено с изискванията на валутния борд, забранява съществуването на извънбюджетни сметки, с което напълно блокира използването на каквито и да било алтернативни методи за финансиране. То изисква също т.нар. зануляване в края на годината (а в театрите вече всяка седмица), не позволява на директорите да променят заплатите, и изобщо съдържа един куп късащи нервите и възпрепятстващи всякакво разумно управление законови, подзаконови (а понякога фактически незаконни) актове. Обсъди се и данъчното облагане - отново единно за всички; невъзможността на държавата да съхранява археологическите обекти - да не говорим за това пък да печели от тях - и нежеланието й да ги отдава под концесия; липсата на статут на читалищата, които извършват учебна дейност, но не могат да издават дипломи; това, че държавата дава не субсидия, а безлихвен кредит за филмопроизводство, но сама пречи за възстановяването на този кредит и иницииране на нови дейности. Обсъди се ДДС-то в различните области, авторските права, дори евентуалната пререгистрация на културните институти като "нестопански организации с обществена полза" (Деси Гаврилова). Последното обаче не беше прието добре от "практиците" (Иво Хаджимишев, Веселин Стойчев, Юлия Христова), които смятат, че това тотално ще освободи държавата от задълженията й към тях и ще ги направи още по-уязвими в стопанския хаос. Повторена беше идеята чрез държавните институти да бъдат регистрирани неправителствени организации, от чийто фондове държавните институти да финансират собствената си дейност. Пак беше напомнено, че в страни като Великобритания например по-голямата част от бюджета за култура се набира от лотарията. Пледирано беше за създаване на независими фондове за различните изкуства (в Унгария за кино има не един, а няколко публични фонда) и делегирането от страна на Министерство на културата на правото за разпределение на средствата. Що се отнася до лостовете на влияние и прокарване на интересите, Лъчезар Бояджиев смята, че трябва да се сигнализират преговарящите с ЕС, а "не да се затваря главата за култура, защото нищо не работи в държавата". Михаил Неделчев също вижда в преговарящите с ЕС някакъв механизъм за влияние. Според него Полша, благодарение на тези преговори, ще успее да постигне нулева ставка в книгоиздаването си, макар такава да не съществува в другите страни от Съюза.
Целта на дискусията беше да се обобщат проблемите и да се стигне до назоваването на конкретни механизми за институционално влияние. Проблемите бяха назовани ясно - 10-те години неразбории и безуспешни институционални битки са родили подробен икономически и правен анализ (изкристализирл в докладите на д-р Биляна Томова, доц. Емил Марков и ас. Иван Кабаков.) Твърде мътен остава въпросът с механизмите на влияние. Идеята на организаторите е следващата кръгла маса да се проведе заедно с представителите на бизнеса, за да се търсят пресечни точки между интересите и изяснявяне на позициите.

Ирина Илиева