Образи на преобразуване -
каталог на Надежда Олег Ляхова




На 11 декември 2001 година в Софийска градска художествена галерия се представи каталогът "Образи на преобразуване" на Надежда Олег Ляхова. Каталогът проследява работата на художничката през последните няколко години. В изданието са поместени текстове на Мария Василева, Яра Бубнова, Ирина Генова, Ангел Ангелов, Диана Попова. Инициативата е спонсорирана от швейцарската фондация "Про Хелвеция". На представянето кураторът и изкуствовед Мария Василева сподели следните мисли:

Помните ли, когато Надежда Ляхова ни водеше по тесните мрачни стълби към подкуполното пространство на Централната минерална баня, за да ни покаже изрисувания със сини моливи бял обем, естествено осветен от промъкващото се през процепите на покрива сияние и облъчен от енергията на автора? Помните ли онова чувство на всеобщ възторг, което наелектризираше атмосферата и изпълваше неудобното странно място с особена светлина? Помните ли искрите в очите на Надежда и начина, по който докосваше вътрешния купол - нейно откритие и страст? Помните ли как самоотвержено тя беше прекарала много дни в студеното помещение, за да нарисува небето и да го вкара вътре в сградата, там, където то само се опитва да проникне през малките отвори? За мен това е един от най-романтичните, сладостни и страстни спомени за последните години. И не само работата, а начина, по който Надежда й се отдаде с типична за нея решителност и безрезервност, превръщайки собственото си ентусиазирано присъствие в част от творбата, добавяйки към нея един необявен пърформанс на съпровождане на зрителя и взаимно съпреживяване, превърнали се в едни от най-приятните ни мигове.
Всъщност Надежда обича да е част от произведението си и да се появява в него на различни етапи: в началото, средата и края. За това и много често пърформансът присъства в работите й, макар и да не го назовава като такъв. Спомнете си как ни показваше как се правят сапунени мехури, как ни напътстваше в ритуалното изяждане на собствената й физиономия от сладолед, как ни раздаваше захарен памук или поставяше в ръцете ни ледени лица. И това е най-малко защото е обсебена от собствената си персона. Тук става дума за нещо съвършено различно - една позабравена радост от създаването, която преминава и в желанието на автора да съпреживява заедно с нас, зрителите. И то да съпреживява активно, действено, в едно динамично движение, което започва, но не завършва до следващия път.
Надежда наистина изпада в ритуален транс, когато някаква идея обсеби съзнанието й. В този смисъл тя е своеобразен отшелник в съвременното изкуство. Все още прави всичко с ръцете си. Открива, изнамира, майстори. Като древните гърци не разделя занаята от творчеството. За самата нея процесът на ставането е много по-занимателен от крайния резултат. Посвещава месеци, за да лее ръчна хартия, да приложи на практика старата рецепта за варене на сапун, да постигне идеалната ледена форма или да създаде сама машина за захарен памук. Пестенето на труд не е в характера й, нито в идеята й за изкуството като "излизащо из под пръстите на автора". Надежда истински живее в този свят с непозната на днешния ден отдаденост. Тогава няма трудности, които не могат да бъдат преодолени. Тя е способна с месеци да експериментира как се прави отливка от лед. Или да забие два пъти по 365 пирона. Готова е да обърна света и да си намери машина за захарен памук, а ако ли не, да си я създаде сама. Не се поколебава да подреди мозайка от 6000 локума, предварително обработени и оцветени. Една от причините е, че Надежда изпитва страст към материала. Още от времето, когато прави своите картини и пластики от ръчна хартия през сапуна, сладоледа, леда, захарния памук и локума, тя се опиянява от предизвикателството на материала, от неизследваните му възможности, което прибавя още един щрих към образа й на романтичен художник. Ателието й е една съвременна лаборатория, в която художничката експериментира, докато направи своето откритие. И този процес не е свързан с мъчителните терзания на учения, а по-скоро с радостта на човека, умеещ да се забавлява.
Възможно ли е в епохата на рационалната зависимост от техниката, в епохата на статичната комуникация все още да съществува Играещият човек? Остана ли нещо от смисъла, който Хьойзинха влага в това понятие, отнасяйки го към свойството на твореца "да бъде винаги дете"? Парадоксално, но все още се срещат такива романтични фигури, за които изкуството е преди всичко игра и чийто смисъл е заключен единствено и само в играта. Надежда Олег Ляхова е уникален случай на съвременен художник, който следва повика на инстинктите си. Доверявайки им се, тя се потапя в състоянието на транс, към което те ритуално я водят. Отдадеността й е толкова силна, че зрителят също е увлечен в карнавалния характер на изкуството й.
Така водени през годините от нейните страсти, ние не забелязахме, че тя изгради около нас мрежа от образи. Разтварящи се във водата, изтичащи между пръстите, изяждани или отмивани от вълните. Постепенно запълни свободното пространство с лица, които се появяват, изчезват, "преобразуват", но са все тук. Лица, които ни гледат, независимо от затворените си очи. Стъпка по стъпка, с усмивка и очарование, Надежда ни оплете в света на своите смълчани образи. И ние с удоволствие се поддаваме на този ритъм, попадайки за кратки мигове в щастливия и отдаден свят на Надежда.
Видеото и каталогът-книга "Образи на преобразуване" документира този процес, който е толкова на Надежда, толкова и наш - тъй като ние отдавна сме изкушени от нея и въвлечени в този свят. Така че предлагам всички заедно да изживеем празника.