Ровене в Целан
- Философът Георги Каприев, който е немскоезичен човек, се учуди защо ми е да бързам за среща с вас, преводачката на Паул Целан. И за него този немски евреин е абсолютно непреводим. Искам да поставя тази случка в контекста на следния въпрос: защо поетът Целан е извънредно важен за философията през втората половина на миналия век, защо с него се занимават Адорно, Хайдегер, Гадамер, Левинас, Дерида...
- Паул Целан е важен за езиковата философия, защото неговата лирика живее единствено чрез езика. Не смея да употребя квалификацията езиков "експеримент", защото тя насочва към частичност, а лириката на Целан не казва нищо в традиционния, пък бил той и експериментален смисъл; тя по-казва друг, езиков "космос". Начинът, по който се съотнасят неговите елементи, е логичен единствено за този космос.
- Искате да кажете, че неговите творби не са ефект от мимезис, че представеното в тях няма ответник в реалния свят?
- В случая не е уместно да намесваме понятието "мимезис". Лириката на Целан има безспорни връзки със света, който смятаме за реален, но стихотворенията му така кодират конкретните названия и преживявания, че те се превръщат в неразделна част от езиковия му свят. Целан винаги прави възможното да заличи директните връзки с конкретността.
- Но Паул Целан поставя морален проблем: той пише на майчиния си език, който всъщност е езикът на убийците на собствената му майка... Как се пише за жертвите чрез езика на престъпните чудовища? Чрез език, поразен от пропагандната машина на нацистката идеология - след като всяка негова употреба оневинява палачите, правейки престъплението мислимо? Май това се питат най-често изследователите на Целан...
- Въпросът как да се почисти езикът от наслоенията на злоупотребите, извършвани с него, се задава често. И вече е почти банален. Целан се опитва да проникне в най-дълбоките пластове на езика, да изравя смисли. Ключова дума за разгадаването на огромния му езиков космос според мен е именно "ровене".
- Целан "пренаписва" повечето конвенционални за неговото време символи и метафори, но освен в създадената от него алюзивна бездна, ние ровим и в мощния му интертекст...
- "Ничията роза" е посветена на Манделщам и съдържа явни и неявни позовавания на него. Тук присъстват и Рилке, Хьолдерлин, Цветаева... Един немски изследовател нарече лириката на Паул Целан "резюме" на няколко столетия европейска лирика. Първият раздел на "Ничията роза" е свързан с Нели Закс, с която Целан е имал духовна близост, сродявал ги е юдаизмът.
- Целан радикализира еврейската катастрофа на ХХ век. Баща му умира в концлагер, майка му е застреляна отзад във врата, но само личната биография ли провокира поета да направи такъв колосален поврат в писането въобще?
- Близките му - дори Нели Закс - са се чувствали пренатоварени от непрестанното желание на Паул Целан да пребивава в мисълта за катастрофата. Отказът му да забрави еврейската трагедия е почти мазохистичен.
- Успява ли обаче Целан да прости на убийците? Дерида описва срещата му с "инфектирания" от нацизма Хайдегер като прошка, която поетът дава на философа, въпреки че последният въобще не е признал своите грехове? Прошка различна от аврамовата, прошка на милостта.
- Срещата на Хайдегер с Целан е странна, почти несъстояла се. Той не е бил готов да прости, твърде рано е било.
- Повлияла ли е преводаческата работа на Паул Целан върху писането на собствените му стихотворения?
- Да. Почти няма литература, непредставена в преводите му. Превеждал е много френска поезия - Рембо, Бодлер, Валери, Анри Мишо, Аполинер, Пол Елюар. От италианците е превеждал Унгарети. Но особено се вълнува от руската литература - освен Манделщам е превеждал Есенин, Блок... Не е превел обаче Цветаева, към която изпитвал силен афинитет. Всъщност Целан винаги е бил привличан от пишещи жени: първото му голямо преживяване е била Ингеборг Бахман, запознали са се през 1947 във Виена, опитали са се да продължат в Париж... "Ние взаимно си отнемахме въздуха", казва тя след раздялата, но цял живот Бахман и Целан посвещават стихотворенията си един на друг. А в лицето на Нели Закс Целан намира изгубената си майка. Искам да подчертая, че Жерминал Чивиков* е един от най-прецизните изследователи по тези проблеми, а моето отношение към Целан е по-скоро интуитивно. Все пак аз съм само преводачка, макар че през годините, докато превеждах, се наложи да прочета доста от съществуващите изследвания върху поетиката на Целан.
- Има ли у нас читатели** на тази смайващо сложна поезия?
- Превeдох тази книга, знаейки, че е за малцина. Дори мои близки приятели твърдят, че много трудно навлизат в нея. Други обръщат купища речници, за да проумеят логиката на преводаческите решения. Но непонятността също умее да омагьосва. Слушайки един еврейски цигулар, моя приятелка се отказала да разбира повече от това, отколкото вече е разбрала. Тя - като не-литератор - е направила най-голямото прозрение: няма защо човек да се опитва да разгадае всички шифри в поезията на Целан. Манделщам въвежда образ, който впоследствие Целан експлоатира в словото си при получаването на наградата на град Бремен през 1958 година - "писмо, изпратено в бутилка". Рано или късно поезията стига до някакъв бряг. Читателите на лирика винаги са достатъчно. Който е готов за нейните напрежения, винаги ще получи удоволствие от нея.
- Това ли е негативната естетика, която Адорно дефинира благодарение заниманията си с Целан: демонстративният отказ от комуникация, консумация?
- Целан винаги се е противял на определянето на поезията му като херметична. Тя просто изисква усилия. Но и ако просто се отпуснеш, без да се съобразяваш с готовите си представи за поезия, този езиков свят ще те поеме в себе си.
- В поезията на Целан езикът е на палачите, а мълчанието - на жертвите. Но у Целан мълчанието се подсказва от сложносъставни думи и неологизми, смущаващи елипси, скокове и пропуски в смислообразуването, натоварени със значения синтаксис и пунктуация, фонетични асоциации, цитати на ритмики, разпад на срички... Преводим ли е този кошмар?
- Аз се опитах да по-кажа чрез българския език езиковия космос на Целан. Да се опитваш да предадеш неговия смисъл понякога е безсмислено. Остава единствено да се уподоби функциониращият вътре в себе си езиков свят. Аз съм лингвист и за мен беше предизвикателство да проверя дали българският език е в състояние да създава такива усети, необичайни за българската поетическа традиция.
- Българският език не е ли индоктриниран от византийската православна образност? Струва ми се, че нямаме сетива за наблюдаваните от изследователите страховити ресурси на Целан, идващи от юдейската проблематика?
- Не сте прав, имаме сетива за юдейската тематика. Нейната образност е обсебваща и при четенето на Целан престава да бъде чужда. Тя открай време се е вграждала в европейското самосъзнание и затова от автора на "Ничията роза" ние не получаваме кой знае какви еврейски "новости". Но важното е човек да не се бои от необичайностите на езика. При написването си тези стихотворения също не са били приети веднага.
- Как обаче предизвиканият от тях шок се е преформатирал в убеждението, че Целан е най-важният (немскоезичен) поет през втората половина на ХХ век?
- Жерминал Чивиков, автор на значима книга за Целан, може да ви отговори по-подробно как той бива възприет интерпретативно след предизвиканата от него бъркотия. А мен ме интересуваше актуалната ситуация: Целан е изследван по цял свят и стотици литературоведи откриват все нови и нови дълбинни пластове. Сред морето от разночетения се опитвах да покажа възможното от Целан на български. Бях щастлива, ако на места съхранявах многопластовостта, но обикновено преводачът избира едно-единствено тълкувателно решение. Поезията винаги обеднява при превода.
- Аз не говоря немски, но през цялото време сравнявах графиката на превода с немската първооснова.
- Двуезичното издание има за цел именно да помага при възприемането на оригиналния текст, винаги можеш да сравниш с оригинала, защото преводът може и да подвежда.
- Да се върнем пак към биографичните травми на Паул Целан, причинени от фашизма. Сигурна ли сте в "банализацията" на политическата тематика в творчеството му?
- Не политическата тематика е банализирана. Споменах за банализиране на съотнасянето на езика с палачи и жертви. Аз съм убедена, че за Целан, както и за Канети, езикът е единствената родина. Те са се опитвали да запазят тази родина, въпреки палачите.
- Но това може ли да обясни защо розата е ничия?
- На началното място в стихотворението "Псалм", където традиционно би следвало да се очаква името на Бога, Целан поставя "никой" и го превръща в име, в Никой. Дали това е липсата, дали това е някаква висша същност - не е ясно. Аз все повече си мисля, че това е "Розата на Никой". След като превeдох "на нищото и ничията роза", сега ми се иска да кажа "на нищото и розата на никой".
- Ще продължите да превеждате "Ничията роза", въпреки че вече има българско книжно издание? Творби от нея бяха публикувани в сп. "Летература" (кн. 22/1999), поправяхте ли ги с оглед на отпечатването им в книга?
-Да, ако сравните стихотворенията в "Летература" и в "Ничията роза", ще видите, че има доста промени.
- Аз се чудя възможно ли е писането на един поет да е още по-радикално от това в "Ничията роза"?
- Може, разбира се. След "Ничията роза" Целан става още по-трудно четим, даже налудничав. Заболяването му се задълбочава под влияние на аферата "Гол", когато вдовицата на Иван Гол безпочвено го обвинява в плагиатство... Целан е потиснат от факта, че никой немски писател не застава в негова защита. Включително и Бахман. Той вече живее сам - напуска семейството си от страх, че в моментите на помрачение може да стане опасен за тях. И така, до самоубийството му в Сена през 1970 година. В "Дъхо-обрат"/ "Насрещно дихание", по-късна книга, той публикува все по-странно шифровани стихотворения. Дори Гадамер си признава гафовете, които е направил с интерпретацията на тези стихотворения в книжката "Кой съм аз, кой си ти?". Понятия от минното дело и ботаниката Гадамер тълкува като метафори, а те са просто термини.
- Явиха ли са следовници, било и подражатели, на Целан в немскоезичната поетическа култура? Или той остава скрепен за собственото си време?
- В конкретен смисъл следовници няма. Но съвременната немска лирика е невъзможна без неговото присъствие. Що се отнася до явленията, гледани през възможността за тяхната преводимост, за Ернст Яндл също казваха, че е непреводим, но Федя Филкова бляскаво го преведе.
Аз самата съм превеждала Йозеф Рот, Карл Краус, Кристоф Райнсмар, но за пръв път се занимавам с лирика. На семинар по художествен превод в катедрата по сравнително литературознание на проф. Леман в Ерланген (1995) трябваше да покажа как си представям превод на поезия и направих пет варианта на едно стихотворение от Целан - три на български, но и два на руски - това беше следващото ми предизвикателство, но руските варианти бяха добре оценени от присъстващите русисти.

- Да не би вие да сте преводачката на "Фуга на смъртта" Анна Глазова в руския сайт на Целан? Прочее, на него има посветено огромно количество сайтове в интернет, дори на китайски...
- Разбира се, че не съм Анна Глазова. Нейните преводи са много добри, дори в руската традиция на адаптации се налага пробив, когато се превежда поезия като тази на Целан. Аз изобщо нямаше да се осмеля да превеждам Целан на български, ако в тома коментари за "Ничията роза", направен от международен екип специалисти, всяко стихотворение не беше коментирано дума по дума. В отношението си към Целан аз съм по-скоро дилетант, Жерминал Чивиков е познавачът. Предполагам, че за перфекциониста-изследовател на Целан всеки превод е кощунство. Но без подобно кощунство българският читател щеше да си остане само с вторичните мнения и тълкувания на тази поезия. А преводът в едно двуезично издание може би все пак малко ще сближи читателя с тази поезия, ако той има вкус към напрегнатите удоволствия.

14 декември 2001

Разговора води Марин Бодаков


Доц. д-р Ана Димова е завършила немска филология в Софийския университет (1971). Докторат по контрастивна лингвистика в Лайпциг (1979); хабилитация в областта на теорията на превода; преподавател по германско езикознание и теория на превода в Шуменския университет, от 1998 до 2000 лектор по български език в университета в Мюнхен.
Преводач на немска и австрийска литература: Щефан Хермлин, Ернст Вайс, Йозеф Рот, Карл Краус, Кристоф Рансмайр, Елиас Канети, Юра Зойфер, Петер Алтенберг, Ян Асман.
По-важни публикации: "Импресионизъм и превод", издателство ПИК, Велико Търново (1995); "Увод в теорията на превода", Университетско издателство "Еп. Константин Преславски", Шумен

Разговор с
Ана Димова



Паул Целан. Ничията роза. Стихотворения/
Paul Celan. Die Niemandsroze. Gedichte.
Превод от немски Ана Димова. Предговор Юрген Леман.
Издателско ателие Аб.
София, 2001.















































































* Вж. статията на Жерминал Чивиков "Черният диамант" (в. "Култура", бр. 21, 26 май 1995 г.).



** Всъщност "Ничията роза" в превод на Анна Димова е първата публикация на цялостна книга от Паул Целан в България. (През 1998 г. издателство "Фама" публикува сбирката "Стихотворения" от Целан в превод на Велизар Бонев.)