Руси Божанов
(1925 - 2001)
ни напусна в самия край на миналата година. Беше широко скроен човек. Знаеше в какво вярва и отстояваше вярата си. Но знаеше и нещо не по-малко важно: трябва да сме човечни и разбиращи другите. Беше весел и толерантен в контактите си с хората, но упорит в отстояването на своите пристрастия. Можем да го прочетем и в публицистиката му, и в драматургията му. "Щастливецът иде" и "Знамето" се играха на много наши сцени, защото в тях се водеше спор за онези основи на живота, които се превръщаха в основания за живеене. Имаше много мъжка биография. Във времената на CV-тата, неговото беше за завиждане. Беше будещ уважение пример за възможността човек да съхрани своята цялост. Знаеше и можеше много, искаше само необходимото. Не го познавах много добре, но мисля, че изживя щастлив живот.
Един щастлив човек, един щастлив писател си отиде.
Мир на праха му...


Н. В.