Георгиу и Хампсън -
актуалните звезди на EMI


Оперните рецитали няма да излязат от мода в звукозаписния бизнес. Остават си най-популярния "жанр" за меломаните; възможността за 50-60 минути да "обходиш" определена репертоарна територия, която иначе би ти отнела дни, продължава да изкушава и естествено се купува много повече. Затова и големите, и малките фирми или продъллжават да "вадят" екстракти от свои по-раншни записи, или канят името, което ще им донесе продажбите. За EMI и през настоящата година между предпочитаните имена се открояват румънският сопран Анджела Георгиу и американският баритон Томас Хампсън.
Ориентация към нов репертоар и само "чисто" белканто - с музиката на Белини,Доницети и Росини демонстрира Георгиу. Впрочем до този момент извънредно успешната певица се наложи повече с музика на Верди, Пучини, Гуно и Масне. В белкантовия репертоар тя бе предпочела Адина от "Любовен еликсир". Най-новият й компактдиск включва известни арии, с които певицата се включва в състезанието и сравнението със свои съвременници, а и с легендарни предшественички. Казвам го, защото действително сенки от миналото "се чуват" в някаква степен и някак се усеща, че самата Георгиу не може да се освободи от мисълта за тях. Там, където нейната артистичност е надделяла е удоволствие да се слуша. Така от ария на ария се чуват етапите на нейното собствено вокално преодоляване. Например кабалетата от "Норма" й носи очевидни затруднения, каватината от "Севилският бръснар" не създава нищо ново и интересно, но пък за сметка на това "Qui la voce" - арияга на Елвира от "Пуритани" е действително блестящ пример за вдъхновено "влизане в роля" и красиво пеене. Анджела Георгиу очевидно много, много се възхищава от Мария Калас, което не е лошо. Лошо става, когато имитацията е самоцелна; когато силната й индивидуалност си каже думата - е удоволствие да я слушаш.
Самото издание е решено цветово като тоалета на певицата - малко в повече ми идва декорът, но може и да съм по-консервативна, отколкото е необходимо.
Вердиевият рецитал на великолепния баритон Томас Хампсън излиза под знака на 100-годишнината от смъртта на композитора, която звукозаписната индустрия не само отбелязва, но и използва за процъфтяващи проекти. Арии из "Макбет", "Ернани", "Двамата Фоскари", "Корсарят" "Трубадур", "Стифелио", "Травиата", "Жана Д'Арк" балансират много познатия с по-малко известния Вердиев репертоар. Изразителен, внушаващ е певецът в този рецитал; потърсил е и интересни за публиката моменти - например френската версия на "Трубадур", от която Хампсън пее арията на граф ди Луна на френски; а арията на Жермон от "Травиата" е последвана в сцената с Алфред и от кабалетата, която често в спектаклите на операта се пропуска. Хампсън е от малкото певци, които преодоляват препятствията на записа и съумяват да "влязат в образ" в няколкоминутна ария - удоволствие е да се преживеят емоционалните метаморфози на неговия благороден и красив глас.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Casta Diva * Angela Gheorghiu * 2001 EMI Records
Thomas Hampson * Verdi: Opera Arias * 2001 EMI Records