Тялото на комедията

В тънкото, бяло и остроумно оформено тяло на тази книга се крият и от-криват множество гледни точки към комичното и комедията. Тя е събрана и пестеливо точна в отношението към своя предмет - сякаш точно обратно на самата природа на комедията, която се захранва от "преразхода на енергия". В книгата няма да откриете "преразход" на понятия и обяснения, на квазинаучна амбиция, изпъчила гордата гръд на последната дума в теорията и историята на комичното. Защото самото изпъчване, самата изстъплена гръд, самото вгордяване е комично. Нищо по-комично няма, обяснява авторът, от вгордяването (вгърдяването), припомняйки класическите главни герои на комедията, както и образа на българския свещеник, обладан от хайдушки нагласи. Казано накратко, книгата на Ромео Попилиев предлага разсъждения върху комичното и комедията, които преразглеждат вече съществуващите тези и теории внимателно, точно, оригинално и остроумно, избягвайки крайните изводи, оставяйки след всяко твърдение врата към продължение на теоретизирането и играта.
Природата на комичното е разгледана чрез неговата анатомия. Тялото е съдът, бутилката, от която е изпуснат духът на комичното. В него тя е едновременно локализирана и глобализирана. Чрез него тя е смъртна и едновременно безсмъртна. "Практическата теософия" на Йохан Хихтел, ученикът на Яков Бьом, е само изходна точка към описанието и анализа на драматургическата философия на комедията. Стомахът, коремът, гръдта са основни топоси на комедията - те са лабораторията, в която кипват комичните ситуации и характери. Един от най-веселите и сериозни въпроси, които поставя авторът, е: "А къде е главата на комедията?" При цялата релативност на твърдите теоретични дефиниции, при непрестанните исторически пре-обличания на комедията, като че ли само зад него можем да видим и една от най-сериозните граници между комедията и трагедията, а именно, че "трагедията винаги се е занимавала с идеалното тяло, а най-идеалното тяло е духовното", докато комедията се задоволява с несъвършеното, но живо човешко тяло. И ако театърът на 20-ти век, а още повече съвременният театър, все повече измества трагичното, можем да попитаме, перифразирайки автора, "Къде изчезна главата на трагедията?"
С тялото са свързани и останалите особености на природата на комичното - преобличането в началото и разсъбличането (разобличението) в края, актантът пари-секс-власт, предразсъдъците, недоразуменията и моралните проблеми, и пр., и пр. Така авторът отмества традиционното разглеждане на комедийния жанр главно чрез неговите "социални функции", сюжет, характери и пр., а и изобщо от традиционната теория на жанровете, предлагайки един по-широк (и весел) възглед.
Съвсем не е случайно, че книгата се казва "и животът на българската комедия между двете световни войни", а не само "и комедията между двете световни войни". Този период винаги се свързва с името на Ст. Л. Костов (и с неговия "Големанов"), но в книгата е отделено внимание не само на неговата комедиография, а и на цялостния комедиографски контекст, в който се явява Костов. Ромео Попилиев не класифицира, а разсъждава върху особеностите на българската комедия, разглеждайки я като процес, като живот, като все още живо тяло. Нейната специфика, осмислена в контекста на балканската зона е свързана с трайни "интереси" и схващания и до днес. Превръщането на държавата в семейство, недоверието към парламентарната демокрация, завземането на всички подстъпи към политическата власт, като единствената власт, осмисляща съществуването в тази география, са и до днес живи, жизнени "зони" на българското/балкански комичното (но само комично ли?).
Книгата на Ромео Попилиев е безспорно нов и оригинален прочит на комичното и българската комедия, но не бива да се отмине и нейното качество да не забравя, че не се появява на празно място в българската театроведска литература. Предговорена от проф. д-р Снежина Панова, чието изследване ("Стъпала на комедията". С. 1980) е неколкократно споменавано, тя дискретно напомня, че главата на теорията и историята на театъра е само част от тялото на културния континуитет.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Попилиев, Ромео. Комичното и животът на българската комедия между двете световни войни.
АИ Проф. Марин Дринов.
София. 2001