Коледа по американски

Когато завърших "Да пропуснеш Коледа", си дадох сметка, че чета тази книга по начин, различен от този, по който бих я чела преди 11 септември. Защото това, което тогава щях да кажа за нея (специално за финала й) и да го нарека сладникаво, измислено и пресилено, днес определям просто като много американско. Събитията от 11 септември, освен всичко друго, ни снабдиха, струва ми се, с различни перспективи, през които да гледаме на Америка. И тези други перспективи няма как да не отчитат американския дух, волята за съпреживяване, за заедност, всеотдайността...
Един от най-силните коментари за станалото в Ню Йорк, които ми попаднаха, беше на Ерика Джонг и разказваше за опустошения Ню Йорк и неговите жители. Този текст в детайли описваше как американският алтруизъм и невинността по-скоро са се увеличили след 11 септември, отколкото са намалели, разказваше как американците, реагирайки на бедственото положение, стават повече "самите себе си". Като под "самите себе си" иначе изкушената от постмодернизма, феминизма и психоанализата Ерика Джонг визираше есенциалистката представа за наличието на някакво константно аз, натоварено с ясни нравствени и морални дадености.
Погледната от този ъгъл, книгата на Гришам разказва една много американска история. Разказва историята на един мъж и на една жена, чиято дъщеря току-що е завършила университет и е заминала за Перу с Корпуса на мира. Останали сами непосредствено преди коледните празници, майката и бащата решават за малко да опитат да се измъкнат от ценностите на своята страна и общество, решават за малко да не бъдат типични американци. Скромният им бунт, най-вече на мъжа, е насочен срещу желанието да си спестят врявата, блъскането по магазините, купуването на излишни подаръци, на които после никой не се радва, харченето на излишни пари по подготовката за Бъдни вечер и Коледа и да прекарат 10 дена, пътешествайки по море. Като разказът се съсредоточава основно върху скандала, отприщен от това решение.
Сплотената общност на приятелите и съседите не приема, че някой може да си позволи да пропусне Коледа, да наруши традицията, да тръгне срещу благотворителните акции, които съпътстват празниците, срещу всеобщото веселие, дори срещу данданията, събирането на близките, ритуалите, че и състезанията, които се устройват между различните улици, квартали... Неслучайно романът на Гришам подробно описва реакцията и на децата и на възрастните спрямо това нечувано "престъпление", описва стъписването, срама, че и трудно удържаната воля да не се капитулира от страна на тези, които са решили да се бунтуват.
Малко по-широко погледнато, американската Коледа и всичко, което я предшества, на места е представено с ирония, но най-вече - с много чувство за хумор, с умело фокусирани перспективи, с неочаквани вмятания и хрумвания. Така цялата книга затвърждава представата за Гришам като за много добър автор, който освен с адвокатския трилър, чудесно може да се справя и с друг тип книги. В един относително кратък отрязък от време "Обсидиан" пусна две от "различните" книги на автора, първо "Бялата къща", а сега и "Да пропуснеш Коледа", книги, които - да го подчертая още веднъж - показват, че Гришам си го бива. Вярно, той е "масов" автор (макар че какво значи "масов" автор в епохата на постмодернизма), но е добър. И това е важното. Защото има разлика дали големите тиражи ще събират писатели като него, или такива като Джудит Кранц или Нора Робъртс.
Шансът е в доброто писане, като това на Гришам, което може да забавлява, да доставя удоволствие и което не упражнява обратен ефект върху читателите, ефекта на сапунените сериали, тоест - да ги прави по-неграмотни. В този смисъл похвални са усилията на "Обсидиан" (издателство, доказало своя вкус и високи критерии), което наложи Гришам на българския пазар и което осигурява на една по-широка публика качествено четиво, при това и прецизно преведено и редактирано.
Що се отнася до онова, с което започнах - американското в тази книга, имам предвид, както споменах, тъкмо финала, според който разбунтувалото се семейство се принуждава за няколко часа да спретне своя Коледа, защото дъщерята внезапно се завръща, при това с годеник. И в приготвянето на тази неочаквана Коледа се включват всички съседи, които забравят, че са недоволствали и са се сърдели, защото са опиянени от доброволната помощ, която могат да окажат, от желанието за съпричастност.
Накратко, "Да пропуснеш Коледа" утвърждава най-простичкото - любовта и солидарността, здравето и съпричастността, волята да се живее в общност и да се спазват традиците и законите. И казва, че истинското щастие е сводимо до прозрението, че съществуват приятели, които могат да те изправят на крака във всеки един момент и които са готови да зарежат собствените си планове само за да те спасят.

Амелия Личева







Думи
с/у думи





Джон Гришам.
Да пропуснеш Коледа
.
Превод от английски Здравка Славянова.
Издателство Обсидиан.
София. 2001.