Засрамете се, ако още можете, г-н Абрашев!
В края на декември изтекоха договорите на мнозинството театрални директори. Понеже конкурсът за нови директори се отложи, бяха подновени договорите на всички директори "до провеждане на конкурса". Един договор не бе подновен. На директора на Народния театър "Иван Вазов" режисьора Александър Морфов. Очевидно, според министър Абрашев, в този театър нещата са станали нетърпими и трябва да се вземат най-спешни мерки. Мерките се изчерпват със смяната на директора.
Усилията ми да бъда толерантен към новия екип - именно защото е нов! - се изчерпаха. Не мога да се сетя за нито един аргумент, по силата на който да го поставя по-горе от предходния екип на министерството. Същото желание да се скрие от проблемите, същата липса на мъжество във формулирането и отстояването на обществено приемливи приоритети, същата липса на каквато и да било стратегия, същите импровизации по пожарни поводи и т. н. Каква ще е тази културна политика, в която всички културни институти са равни, нивелирани в бедността и отчаянието; каква ще е тази грижа за българската култура, при която творци, давали толкова радост на хората през годините, сега живеят мизерно... Не може Народният театър, който именно през последните десет години реално завоюва правото да бъде национален културен институт (заслугата е и на проф. Васил Стефанов, и на Александър Морфов, и, разбира се, на екипите им и на трупата), да се сблъсква ежегодно с нерешими проблеми като парно и прочее. Свикнете, господа, с мисълта, че се налага да откроявате талантливо работещите театри сред другите, защото в тях, а не в министерството, което временно и очевидно безгрижно обитавате, се ражда българският театър, там се изгражда онова, което при вас все не се получава - създаването на престижен образ на България в чужбина.
Сигурно като администратор Александър Морфов има трески за дялане. Вие, безгрешните, ги виждате по-добре. Аз гледам сцената и виждам, че в този театър ходя с удоволствие, той най-често ми говори за важни неща, и то по начин, от който да не ми е неудобно за българския театър. В този театър, а такива едва ли са повече от 3-4, успехите са правило, те са очаквани, а не са инцидентни попадения. Какво повече ви трябва, за да се запитате правим ли за подобен театър всичко, което можем? Предпочитам спорните административни слабости на талантливия Александър Морфов пред безспорната неизвестност на промяната. Когато нещо функционира, помогнете му в решаването на възникващи проблеми, а не създавайте нови. Толкова ли ви затруднява възприемането на тази простичка истина?
Кой ще загуби, ако Александър Морфов спре да работи в Народния театър? За жалост, зрителят - онзи данъкоплатец и избирател, в името на който е ваш дълг да помагате на българската култура. Клетият зрител. Сега нараснаха шансовете да не го занимават с парното на Народния театър, но намаляха шансовете да го занимават с по-важното - с духа. Духът - този постоянен извор на неприятности за "културното" министерство.

Никола Вандов

P. S. Бях написал горния текст, когато в редакцията се получи отворено писмо, подписано от редица актьори, които правят чест на нашия театър днес. Публикуваме го. Освен това министерството изведнъж се разбърза и свика извънредна пресконференция, на която информира за намеренията си да обяви конкурс за длъжността "директор" на Народния театър. Според зам.-министър Румен Димитров, днес, 14 януари, министър Абрашев ще подпише заповедта за обявяване на конкурс, а до 20 януари ще се определят и правилата за провеждането му. Така че към края на февруари ще има нов директор на театъра. Но понеже бил и счетоводител, зам.-министърът изнесе и някои данни за финансите, за хонорарите и т. н. в театъра. Дори каза, че уважава Морфов като творец, но не може да допусне такъв лош мениджър да ръководи най-престижната ни сцена. Говори за арогантността на режисьора, за себичността му и прочее. Нито дума, че министерството би трябвало да изпитва някаква "неуютност" от факта, че волно или неволно е огорчило един доказан творец, че е срамота да се крие зад молбата на Морфов за "освобождаване от заеманата длъжност" (и предишният директор на Народния театър поиска да бъде освободен, не е ли симптоматично, че успешните директори не издържат в този театър!). Не всичко беше тъжно, разбира се, на тази пресконференция. На въпрос на журналист може ли Морфов да кандидатства на бъдещия конкурс, отговорът бе: разбира се, и дори може да го спечели... Тогава за какво беше цялата пушилка.
Смятам, че съм достатъчно прагматичен и толерантен, но отказвам счетоводителските "аргументи" да са определящи в изкуството. Просто отказвам. И последно. Министър Абрашев казва в интервю в "Нощен труд" (бр. 9 от 14-15 януари), че Александър Морфов е невъзпитан, че "не е все едно да си добър режисьор и добър мениджър. В пазарната икономика второто условие е задължително за ръководителите на културните институти". По първото: сигурно не е възпитан, но познавам доста възпитани хора, чиито спектакли не ми се гледат. По второто: допускам, че дори в пазарната икономика (прочее, ако е пазарна, защо се броят хонорарите в Народния театър!) първото условие е още по-задължително.

Н. В.