Алтернативата Веселин Пантелеев
Най-сетне и ние, софиянци, да се почувстваме европейци - ако критерият за "европеизъм" е да са налага да избираш между еднакво престижни концерти, които са по едно и също време! Лично на мен идеята да противопоставяш звезди от ранга на Веселина Кацарова и Веселин Пантелеев-Ешкенази ми се струва най-малкото некоректна, а и да караш публиката, която няма щастието толкова често да си "подарява" подобни музикални празници, да се разкъсва от мъчителен избор, е доста жестоко! Но... след като такъв е начинът да демонстрираме пазарна икономика, май не ни остава друго, освен да се примирим! Така или иначе, онези от нас, които решиха дилемата в полза на зала "България", не останаха разочаровани, макар че не мога със същата сигурност да твърдя това и за солиста. Независимо от чаровната усмивка, с която "излетя" на сцената, независимо от блестящото си представяне в концерта за цигулка на Хачатурян, Веселин Пантелеев-Ешкенази, когото отдавна не бяхме слушали с оркестър на софийска сцена, сигурно е утаил известна горчивина в душата си, наблюдавайки пропорцията "пълни-празни места". Присъствала съм на всички негови изяви в последно време и зная, че обикновено е трудно не само да си намериш билет, а дори да влезеш в самата зала! Вероятно това е единствената причина този път изпълнителят, който обикновено е щедър на бисове, да остави без отговор бурните и дълго нестихващи аплодисменти. Той се поклони многократно, усмихнат и много благодарен, но... без цигулка в ръце, което за посветените бе достатъчно красноречиво.
Като изключим тази "сянка на недоволство" обаче, не мога да окачествя представянето на нашия цигулар по друг начин, освен като "великолепно". Още след дипломирането си, а през последните години - особено ярко! - Веселин Пантелеев-Ешкенази демонстрира едно непрекъснато и забележително творческо развитие, в което по неподражаем начин съчетава уменията си на солист, камерен музикант и оркестрант (знаем, че освен самостоятелно, той се изявява и с триото "Солар", от 1995 свири в дуо с пианиста Людмил Ангелов, а от 1999 е концертмайстор на Холандския Кралски Концертгебау оркестър!). Три са качествата, с които Веско винаги спечелва възторга на публиката. Трудно ми е да ги подредя по приоритетност и затова просто ще ги изброя: невероятно красив, пеещ тон, перфектна техника - толкова изрядна, че не се натрапва и остава като че ли незабелязана! - и неподражаем чар и непосредственост, които моментално "стопяват дистанцията" и те карат да изживееш неповторими мигове! Като прибавим към това и изключително стилната, темпераментна и завладяваща интерпретация на концерта за цигулка на Хачатурян - една не чак толкова често изпълнявана творба! - мисля, че си струваше да бъдеш в зала "България" на 10 януари! Е, удоволствието щеше да е съвсем пълно, ако и Софийската филхармония под диригентството на своя все още "нов" ръководител Юлиян Ковачев беше на нивото на солиста! За съжаление, струва ми се, че този наш състав, който е (или поне би трябвало да бъде!) най-реномираният български симфоничен оркестър, позагуби малко от "хъса", с който отстояваше професионализма си през миналия сезон (когато името на новия му главен диригент все още не бе известно), и в момента изживява период на "творческо търсене". В концерта на Хачатурян имаше известно (макар и съвсем леко!) темпово разминаване със солиста, а "Седмата" на Бетховен прозвуча малко форсирано и припряно. Това обаче не помрачи радостта на публиката, която държеше да получи своя дял празничност и уверението, че не е сбъркала в избора си. Остава да се надяваме, че за в бъдеще Софийската филхармония ще дава все повече и по-достойни поводи за радост на своите почитатели. Те го заслужават - най-малкото заради предаността, която засвидетелстват толкова ревностно!

Аделина Александрова