Светът на Алфонс Муха
                            

Преди повече от сто години в края на XIX век възниква един стил, който прониква и обхваща всички изкуства. Това е сецесион. Изкуство, с което тръгва и идеята чрез красотата да се промени светът, ежедневието на обикновения човек, да се постави на едно ниво изящно и приложно, да се създаде синтез между тях. Неразделността на жанрове и видове изкуства в рамките на сецесиона довежда до относителна самостоятелност на живопис, графика и скулптура. Възражда се отдавна останалият в миналото художник-универсалист, който еднакво успешно работи в изящната и приложна сфера.
Между художниците, които извършват реформите в полза на модерното художествено мислене, е и Алфонс Муха. Неговите монументални живописни платна, витражи, декоративни пана, театрални афиши, илюстрации, проекти за различни предмети и т. н. оставят траен отпечатък в изкуството и стила сецесион.
Сега възможност за среща с това изкуство ни дава откритата със съдействието на Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство и на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методии" изложба в централното фоайе на библиотеката. Четиридесет репродукции оформят експозицията, като ни показват малка част от творчеството на художника и само някои от посоките, в които се движи през десетилетията. Едната посока са театралните му афиши с лика на Сара Бернар и рекламните плакати за шампанско, коняк, образите на "Утро"-то, "Вечер"-та и четирите сезона... Това са творби, които днес милиони хора познават. Произведения, които с времето стават водеща и трайна насока за много художници. Другата посока в изложбата е цикълът "Славянска епопея" - двадесет платна с монументални размери, върху които художникът мисли и работи години наред (1910-1928). Може би мнозина сега биха се изненадали, че един творец на върха на славата си, учил в Париж и Мюнхен, творил във Франция, Испания, САЩ и родината си Чехия, тръгва чрез изкуството си към балканите и славянските народи. Яснота за тази посока ни дава едно изказване на Муха: "Още през 1900 година в Париж реших втората половина на живота ми да бъде посветена на работата, която засилва нашето национално съзнание. Убеден съм, че развитието на всеки народ може да бъде успешно само ако той израства непрекъснато и органично от собствените си корени и че за запазването на този континуитет е необходимо да познаваме неговото историческо минало..." За да създаде тези платна, Муха посещава различни славянски държави, събира материали за архитектурата, за етнографските отлики, проучва типажи. Посещава и България, където създава близки връзки с историци, археолози и художници. От тези разговори и проучвания се раждат образите на св. Кирил, св. Методий, цар Борис I ... Четвъртата творба от цикъла художникът посвещава на цар Симеон и последователите на Кирил и Методий.
В тези платна Муха се изявява като документалист на образи, архитектура, орнаментика и т. н. Както и в плакатите, театралните афиши, рисунките, и тук виждаме изключителния рисувач, който продължава да обвързва графиката и живописта с взаимни прониквания. Струва ни се, че нито една подробност не се е изплъзнала от вниманието на художника.
В своето изкуство Алфонс Муха ни заставя да разглеждаме всеки детайл, форма, предмет, да усещаме осезаемостта на фигурите, тяхната изтънченост, сила, еротизъм, виртуозната игра на линията, тънко нюансираната монохромия, интензивните цветни петна, обгърнати с ясен контур, да се възхитим на изящния орнамент, да почувстваме красотата, мига, символа и историята.

Аделина Филева