Весела Христова-Радоева:
Общото ми впечатление е, че трудно бихме откроили в изобразителното ни изкуство "събитието на 2001", въпреки немалкото сравнително приятни срещи.
Ще се опитам в телеграфен стил да споделя с читателите с какво запомних определени изложби:

- Еротичните пластики на Васка Емануилова и рисунките по "Кама Сутра" на Стоян Венев (галерия "Ирида") бяха интелектуално предизвикателство спрямо онези, които се оставят на инерцията в мисленето и едноплановото тълкуване на изкуството;
- "Правячи на музика" (галерията на "Шипка" 6) показа за пореден път сладкодумния рисувач Андрей Даниел като артист, който отлично владее инструментите на изображението;
- Акварелите на Ненко Токмакчиев (галерия "Райко Алексиев") очароваха със специфичната за автора плътност и завидна лекота в работата с този капризен материал;
- "Мълчи и нараствай" на Расим Кръстев (АТА център за съвременно изкуство) предложи нова изобразителна автоконцепция;
- Христо Стефанов доказа своето "монументално" присъствие в българското изкуство с юбилейната си ретроспекция в СГХГ;
- Отново в същата галерия Спартак Дерменджиев събра няколко десетки експресивни портрети на колеги и приятели под наслова "Няма щастливи българи", продължавайки да коментира безпощадно времето, в което живеем;
- Светлин Русев обедини в пространството на галерия "Райко Алексиев" трагични в излъчването си образи, които познаваме като типажи, в инсталацията "Приют" - преднамерено прозрачна метафора на битието ни;
- Николай Майсторов показа пак там "Апокалипсис сега или винаги" - поредната внушителна серия по тема, която доминира в изкуството му от 80-те години насам;
- Чрез "Спомен за Галин" в "Райко Алексиев" послушахме някои от най-европейските интонации в нашето изкуство.
- "Обиталище" на Павел Койчев и арх. Бойко Кадинов, програмно окачено в централното небе на столицата, доразви възгледа му за архаичните връзки между хората и света около тях;
- НХГ предложи една наистина музейна експозиция с богат като съдържание каталог - художниците от рода Митови;
- Пак там видяхме и две ретроспекции, които бяха посветени на жалони в историята на нашето изкуство - Вера Недкова и Тодор Панайотов;
- НДК показа изключително силни (неизвестни дори за специалистите) произведения на Златю Бояджиев от фонда на Благоевградския музей - за съжаление в едно от фоайетата си, които нямат изложбена атмосфера;
- В групата на "класическите имена" отбелязвам с професионално удовлетворение изложбите на Цанко Лавренов в галерия "Александър", на Илия Петров в галерия "Райко Алексиев" и на Илия Бешков на "Шипка" 6.
- Въпреки пространственото пренасищане, столичният парк "Оборище" придоби по-съвременен облик в резултат от разполагането в него на повече от 40 скулптурни произведения.