Парче съвременна немска драматургия

Със "Съвременен немски театър" алманахът "Панорама" продължава представянето на съвременна европейска драматургия. Броят "Съвременен британски театър" (1999/2, съставител е също Искра Николова) е действително трудно вече да бъде намерен, но по-важното е, че много от пиесите, които той представи, могат да се видят по нашите сцени. Това е всъщност и главната цел на подобно представяне - включването на съвременни пиеси в нашия театрален живот. В подбора на автори и пиеси съставителката следва същия принцип на широко представителство на автори от различни поколения - от следвоенното до най-младите автори на пиеси, - опитвайки се да покаже приемствеността или разривите в съответните национални драматургични традиции.
Така и в този брой, посветен на съвременната немска драматургия, са събрани автори като Хайнер Мюлер, Танкрет Дорст, Бото Щраус и Терезия Валзер, Мариус фон Майенбург или Давид Гизелман и др. Имената на Мюлер, Дорст и Щраус са познати на българската публика и вероятно затова е избрано представянето особено на Мюлер с нов превод на "Хамлетмашина" (на Боян Иванов) вместо с някой от непревежданите негови текстове. Но има и още нещо, което събира авторите от немската драматургия в една книжка. Ако имената на Дорст, Мюлер или Щраус са заели своето място в съвременната класика, може да се каже, че това, което обединява останалите, младите драматурзи, е всъщност техният успех по сцените през последните няколко години. Оливер Буковски, Деа Лоер, Томас Йорик, Мориц Ринке, Терезия Валзер, Мариус фон Майенбург, Давид Гизелман (подредени в книжката възрастово - последните са най-млади) започват да пишат пиеси през 90-те. През втората половина на десетилетието те вече печелят награди и техни пиеси са много поставяни - и то не само в Германия. Казано иначе, сборникът "Съвременен немски театър" показва известните, утвърдените в практиката съвременни пиеси на тези автори, а не изобщо тенденции в съвременната немска драматургия. В този смисъл, съвсем не е случаен факът, че броят е озаглавен "Съвременен немски театър", а не "Съвременна немска драматургия". Подобен подход е ценен с амбицията да покаже неотделимостта на драмата от сцената и заедно с това един стоп-кадър на най-поставяните нови немски пиеси.
От друга страна, най-младите от представяните автори строят драматургичната действителност така, та в нея да бъдат възможни всякакви "театрални" допълнения. Например, монодрамата на Буковски започва с "предварителна бележка за употреба" на пиесата към онзи, който я избере; Томас Йоник в "Искам внуци от теб" въвежда Суфльорката като дисциплиниращо действието към края лице; Морис Ринке в "Мъжът, който още не познаваше женската голота" играе не само с имената на Ромео и Жулиета, а изобщо с персонажи от театъра и т.н. Отдавна не става дума за стария принцип на "театър в театъра" или за пост-варианти на Брехтовия ефект на отчуждение, а за налагащото се все повече ново отношение към сценичната реалност, за намерението не толкова драмата да създава или променя сцената, а да оставя пролуки, зони за "съвместна дейност", за сътворчество със сцената. Още по-отчетливо видимо е това, когато, независимо от разликите между авторите, виждаме как драматургичната реалност изглежда все по-екстремно, все по-провокираща границите и между субектите, и вътре в тях и между образите за света, който те разиграват и в този смисъл провокираща границите на възможности на съвременния театър да "говори", да изразява съвременния човек.
Разбира се, зад всеки от тези млади автори лежи вече съществуващ опит в немската драматургична и театрална традиция, влиянието на по-старите майстори. И все пак "Съвременен немски театър" откроява ясно навлизането на една съвсем нова вълна в драматургията след Хайнер Мюлер, Танкрет Дорст и Бото Щраус. Как тя би изглеждала в интерпретацията на българските режисьори е въпрос, на който тепърва ще видим отговора.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Панорама, 2001/3, Съвременен немски театър, съставител и редактор на броя Искра Николова