Голата истина и голата истина

На ефирния небесклон "Голата истина" блесна и изчезна - сякаш не е била. От гледна точка на професионализъм и майсторство тя няма и с какво толкова да се запомни - в нея има количество телевизия, колкото в една изтърбушена "Опера" (имаше някога такава марка телевизори). Вдървено събличане пред камера, докато четеш "новини", които само защото не знаеш как иначе да назовеш, наричаш така; сиромахомилски, посредствени и егоцентрични коментари след всяка вест; пълна себичност и перверзна самовлюбеност на автори и водещи; разюздан ексхибиционизъм - нищо от това не може да се причисли към полето на професионализма и майсторството. "Голата истина" пристигна със заявление за провокация и новаторство, но едва ли някакво голо тяло може да бъде кой знае какво ново: няма нищо по повторително и неоригинално от порнографията и еротиката (нали сексът все пак е репродуктивна способност), така че първоначалната сензация нямаше как бързо-бързо да отшуми. Всяко чудо за три дни, както се казва. И съм съвсем склонен да смятам, че не толкова височайшето внимание от СЕМ, колкото бързо изчерпалият се интерес и стремглаво рухналият рейтинг са причината за скоропостижното сваляне на голите "мацки" от екран.
По-съществено тук е защо се появи подобна семпла одиозност. Разбира се, обяснението за привличане на зрители има резон, но едва ли е само това. По-скоро "Голата истина" е симптом за съвсем различно нещо, което във вид на телевизия разказва/показва обществото, в което сме се превърнали (и неговата журналистика).
Най-напред: пълна простащина и ограниченост. Възмущението на множеството новинари беше тъкмо заради това: видите ли, тяхната сериозна и отговорна дейност някакви си стриптизиращи девици, вероятно с не особено висок IQ, профанизират и елементаризират до крайност. Те обаче скочиха срещу следствието, без да споменат причината или, речено по библейски, видяха сламката в окото на брата си, но не гредата в своето (да припомням ли, че преди да тръгнат "новините", течеше една доста наситена рекламна кампания за тях?) Голата истина е, че българската журналистика през целия 12-годишен цикъл на промени непрестанно се плъзгаше по наклонената плоскост на профанацията и елементаризацията, постоянно робуваше на ниските вкусове, на обикновената вулгарност, дори и в най-сериозното нещо, каквото е достоверната, честна и неукрасена информация. И в крайна сметка тя получи своята пародия - "Голата истина", където нито има истина, нито вести, а единствено нагаждачество към плосък и мерзък вкус - такъв, какъвто бе възпитан от пишещите и говорещи братя.
След това: смесване на областите, тотална еклектика. Голите новини съвсем съзнателно повтаряха формулата на българския всекидневник от "жълт" тип - малко политика, малко вести от България, много клюки и евтини сензации, спорт. Само кръстословица и астрология им липсваха, за да заприличат на "24 часа". Но пък на вицовете намериха място - в началото. (Впрочем, ако някой трябва да ги съди за плагиатство, това не е руската "Голая правда", а българската ВАЦ-ова преса.) Всичко се бута в един казан, обърква се, за да се получи накрая един тюрлюгювеч - нито сериозност, нито развлечение, а нещо като нищо (друго на света). Също както в българския социум, където инженери карат таксита, скулптори бият полицаи, а недоучили музиканти оформят мнението на нацията. Тук всичко кипи, абсолютно несъвместими сфери са в странна осмоза и симбиоза и "Голата истина" е само върхът на този опасен айсберг, врязал се смъртоносно в българския обществен "Титаник".
Накрая, но не по важност: безогледна липса на чувство за приличие и свян, заразило българското пространство. Руският философ Владимир Соловьов поставя срама в основата на човешкото и ако приемем, че е прав, това значи, че сме загубили основното човешко качество. Така "Голата истина" е и симптом на разпадналата се човековост, на разпиляната антропоморфичност на българина. Той или оцелява с цената на всичко, или успява с цената на всичко, но в това всичко влиза и неговият човешки облик. В този смисъл свалящите дрешка по дрешка девойки не са по-различни от екзотичните питеци, които с любопитство наблюдаваме в зоологическата градина. Но тук трябва да си Достоевски, за да откриеш отговор на въпроса: дали предлагащите пищна плът имат вина, или тя е у тези, които правят така, че да се предлага пищна плът е в реда на нещата. Във всеки случай "Голата истина" явява голата истина за нас самите и - след като сме я видели - не ни остава друго, освен да сведем очи и да се засрамим, та поне малко от малко да заприличаме на човеци, каквито, изглежда, сме забравили, че сме.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин