Ничия земя 4. Евроинтеграцията
Четвъртият поред дебат "В зоната на Ничията земя", проведен на 20 януари т.г., се фокусира върху политическите употреби на Европа. Модераторът Ивайло Дичев зададе парадоксите на евроинтеграционния процес, който може да бъде разглеждан както като фактор за възстановяването на българската държавност, така и като шанс на региони, малцинства и неправителствени организации да прескочат рамките на националната държава. Според него парадоксална е необозримостта на гледните точки в хода на евроинтеграцията, която дава възможност с една и съща реторика да се легитимират различни партии.
Проф. Георги Димитров обобщи изследвания, чрез които опроверга "неистовото" подчертаване, че консенсусът по евроинтеграцията вече е постигнат. Въпреки факта, че едва 17% у нас четат вестници, той основа наблюденията си на анализи върху всекидневната преса между 16 май и 16 юни 2001 г., току преди парламентарните избори. Георги Димитров "зададе" на отпечатаните текстове въпроси като: кой представлява Европа (респективно с най-много отговори Европейският съюз, но и ...еврофункционерите); какви са партийните представи за Европа и що е България според отделните партии (с преобладаващ отговор "България е държава-кандидат за членство в Европейския съюз, в която личностите и партиите имат по-решаващо значение от т.нар. народ, но и от експертите"); какви са европейските приоритети на основните партийни играчи в лицето на ОДС, БСП, НДСВ и ДПС (където има значително разчленяване - респективно с низходяща важност това са политиката, икономиката, програмите, правото...). Изводът: по различните аспекти на евроинтеграцията има различни партии (и респ. Българии).
Доц. Петя Кабакчиева резюмира 53 интервюта с елитни политически експерти, според които евроинтеграцията няма алтернатива, но пък същите измерват степента за готовност за нея чрез външни критерии. Те смятат евроинтеграцията за едностранен процес, в който България е единствено субект. Оценката след въпросните интервюта е следната: евроинтеграцията е строго затворен елитарен процес, който се осъществява по външни за България критерии и се отчита по външни за нас закони. Евроинтеграцията у нас, според говорившата, се мисли като прилагане на съществуващ вече модел, като усвояване на пари...
Петя Кабакчиева категорично подчерта, че процесът на евроинтеграция изисква от управляващия у нас елит отказ от определени отговорности и правомощия, а той не е готов за това.
Дочо Михайлов сравни две проучвания, проведени през 1998 и 2001 г. по поръчка на делегацията на Европейския съюз у нас, за да развие тезата си, че до април 2001 г. присъединяването към Европа е било декларирано като външна политика и едва след тази дата - като вътрешна. Въпреки тази разлика, според Михайлов, няма съществени промени в комуникацията на политическите партии с българските граждани по тази тема.
Във втория панел на дебата думата беше предоставена на играчи от партийните лагери. Доц. Татяна Буруджиева направи историко-идеологически ретроспекции, чрез които описа пътя на БСП към приемането на присъединителната към Европа идеология: от трудностите хем да приеме САЩ като партньор, хем да остане съюзник на Русия, през обвързването с ценностите на национализма и последвалата международна изолация от 1997 г., когато партията скъса с европейската социалдемокрация, та чак до актуалното центриране върху европейската кауза. За БСП днес тече глобална стратегическа преориентация, заяви Буруджиева. Тя смята, че с приемането на НАТО и европейската реторика партията ще решава свои вътрешни проблеми, защото от евроинтеграция в социалистическия елит се интересуват десетина души. В крайна сметка, за Татяна Буруджиева евроинтеграцията е бъдещо поле на политически конфронтации, дискредитации и медийни манипулации.
Д-р Светослав Малинов от ОДС заяви, че присъединителната реторика вече не носи политически дивиденти, но въпреки това неговата политическа сила е победила, защото вече всички говорят за евроинтеграция. Той обяви, че евроинтеграцията е най-консервативният импулс в държавното организиране. СДС я разбира като правно пространство, което трябва да се синхронизира от ефективна администрация, подчерта Малинов. Според идеолога на СДС изключително важно е, че дясната партия е евроентусиаст за разлика от евроскептичните десници в останалата част на континента. Мирослав Севлиевски от НДСВ не скри своя евронепукизъм и заяви, че е дошло време за реален оглед какво има в раницата на България, когато тя потегля към Европа, и дали тази раница не е празна.
В изказването си Андрей Райчев разчлени своите несъгласия с изложената в началото теза, според която различните Българии виждат различни Европи, респективно политически консенсус по евроинтеграцията няма. Той се аргументира с това, че консенсусът винаги е волева, а не интелектуална фигура; за Райчев има несъизмеримост в самия консенсус - вътре в България сме съгласни с евроинтеграцията, но по нея няма съгласие между нас и Европа. На Запада хич не му трябва България, но неговият език на победител в Студената война го принуждава да ни интегрира. Този езиков консенсус е наследен и задължителен и за нас, и за Европейския съюз... но и при нас, и при тях тече жестока автоцензура, която прикрива купища тайни смисли. Западът е длъжен да ни приеме, но ще го направи колкото може по-късно, и то за сметка на Русия, а днес вече и на исляма. Социологът попита кой е реално заинтересован от евроинтеграцията у нас при феноменалната декапитализация на обществото и обясни, че за безработните и гладните присъединяването означава да избират за кого могат да работят - за Илия Павлов или за Ротшилд. Поради тази причина евроинтеграцията е смърт и "гроб студен" за СДС като представител на "националния капитал", придобит чрез кражби.
Впоследствие Светослав Малинов изненада с изказването си, че СДС осъзнавал много преди изборите неефективността на еврореториката, но медиите свързвали влизането в Европа с неговата партия и това било част от кампанията срещу демократичните сили.
Михаил Неделчев добави още един парадокс към изложените от Дичев: Европейският съюз мисли с категории на ранната модерност в контекста на един постмодерен свят. Той настоя, че с хода на евроинтеграцията всеки от нас все по-силно бива маркиран като българин.
В края на дебата се включи сегашният главен преговарящ по присъединяването Миглена Кунева, според която може и да има партиен, но няма държавен консенсус по евроинтеграцията - никой чиновник не иска да се лиши от правомощия. Тя подробно се спря на всекидневните изненади по присъединяването, резюмирани в изречението: "Какво ще ни струва, ако..." Предходният преговарящ Антоанета Приматарова подкрепи разказа на Кунева, изтъквайки, че консенсусът може да е само на реторично ниво, но пък следва да се научим да управляваме неизбежния дисенсус...

Марин Бодаков