Предателят
Правите се на герой, но в действителност сте само един предател. Предадохте другарите си, армията, Франция и френските съюзници - изрече в пледоарията си през декември м.г. прокурорката полковник Жанин Щерн пред военния съд в парижката казарма Reuilly. Обвиняемият Пиер-Анри Бюнел, бивш майор от френската армия и от 1996 г. шеф на канцеларията на френския върховен представител към щаба на НАТО в Брюксел, през есента на 1998 г. предава на югославския дипломат-менте и шпионин Йован Миланович карта на Югославия, на която са обозначени целите на заплануваните още тогава хуманитарни въздушни удари на НАТО. С Миланович френският майор се среща в Брюксел още през юли 1998 и продължава да се вижда с него, докато на 31 октомври френският контрашпионаж най-после го арестува, ала предателството вече било изконсумирано. Още месец преди това майорът впрочем предвидливо подал молба да го махнат от Брюксел, и то с обидния аргумент, че му било омръзнало да се занимава с административни баналности в щаба на НАТО. Половин година по-късно хуманитарните удари на НАТО по издадените обекти заварват майора в следствения арест, където прекарва десет месеца, докато в Белград доволно потрива ръце дипломатът-менте Йован Миланович, повишен в чин генерал.
Защо ли му е било на майора, отличен от генерал Шварцкопф с медал за специални заслуги във войната край Персийския залив, да изкарва генералски лампази на някой си Йован Миланович и да опропастява брюкселската си кариера? За пари да е било - не е: ни динари е получавал, ни долари. А за някакви симпатии към Милошевич пък и дума не може да става, уверява майорът. Като мотив за предателството си Пиер-Анри Бюнел привежда две версии. Първата гласи, че бил искал да предотврати човешки жертви в обектите, набелязани от НАТО за хуманитарен удар. Както безпогрешно констатира проницателната полковник Жанин Щерн, с тази версия предателят Бюнел се опитва да се прави на герой. Втората версия, лансирана миналата седмица пред съда, е по-усукана, без да е непременно отрицание на първата. По закодираната телефонна линия на френското военно разузнаване в Лил непознат глас му бил казал да предаде на югославския дипломат-менте въпросната карта, та да разбере Милошевич, че положението е сериозно и че ще има хуманитарни бомби, ако не изтегли силите си от Косово. Сега обаче разузнаването се прави на ни лук яло, ни лук мирисало. С тази версия, казва прокурорката, обвиняемият поднася един смахнат аргумент. По-добре обясни на съда мотивите за странното предателство на Бюнел призования за целта психиатър. Той определи психиката на обвиняемия като лабилна, всъщност като един фрустриран фукльо, решил от незадоволено честолюбие да си играе на шпионаж.
Дотук добре. Под впечатление на експертизата съдът отреди на фукльото пет години затвор, три от които условно. Това означава, че с приспадането на следствения арест му остава да излежава не повече от година. Време колкото за една книга, реши ли да я напише. Но остана си все пак и нещо неизяснено, а именно следното:
Точният брой на жертвите на тероризма от 11 септември в САЩ е 3 234 души. Точният брой на жертвите от земетресението в Турция на 17 август 1999 г. възлиза на 17 202 души. Списъците съдържат име, възраст, занятие и т. н. на жертвата. Публикуването на такива списъци след катастрофа - била тя природна, терористическа или хуманитарна - е задължение за всяка държавна администрация. Точният брой на цивилните жертви от хуманитарната акция на НАТО срещу Югославия обаче не знаем. Едни казват 500, други - 5000. Всяка от тези жертви със сигурност е била записана в някой регистър при рождението си, откъдето със сигурност е била и отписана след смъртта си, ала точен списък няма и няма. Няма и да има, защото не е интересно - ще кажат някои. А попиташ ли за този списък някой правителствен човек в Белград - праща те при Милошевич в Хага. Това само по себе си е вече доста интересно. Интересно е обаче и нещо друго: дали под въздействието на предателството на майор Бюнел към другарите си, към Франция, към НАТО и т. н. броят на колатерално изтърбушените цивилни граждани в Югославия е по-малък, отколкото щеше да е без него. Иначе казано: дали хората, озовали се през пролетта на 1999 в погрешния момент на погрешното място, благодарение на това предателство са били с поне един-двама по-малко. Ако е така, двете години затвор за Пиер-Анри Бюнел са отличие, по-ценно от медала на генерал Шварцкопф. Честита Коледа.

Жерминал Чивиков